неделя, 28 януари 2018 г.

Шаренко

Когато денят е почивен, а домакинската работа не е приоритет в ценностната ми система, си позволявам от време на време да излизам от „Зоната на комфорт“ (много по-изискано звучи от „да му отпусна края“) и да правя неща, липсващи в обичайното ми ежедневие. Такъв момент настъпи на 27 януари, когато освен грижите за домашните любимци и две пътувания с метро, нищо не беше като всеки ден.
Първа дестинация за деня беше град Перник, заради провеждащите се там маскарадни игри. Много мислех кое е най-подходящото транспортно средство и избрах влака – привилигирован е да не попада в задръствания, каквито се очакваха в тази посока. Мислено се убеждавах, че ще издържа някак минаването през Централна гара, тъй като до момента я свързвах с не особено приятни преживявания. Каква беше изненадата ми да установя, че реконструкцията ѝ не е била само „козметична“. Същата е повлияла и на служителите, които от „сърдити лелки“ се бяха превърнали почти във феи, разговарящи  с клиентите си учтиво, насочващо и с желание да помогнат. Единственото, което не се е променило - дебнещите отвън таксиметрови шофьори и продавачите на вестници: особено впечатляващ е човекът, който повтаря: "Вестниче от бате Генчо!" 

И ето, че изпила чаша кафе, минала през безплатна тоалетна (в подлеза е и е учудващо чиста) и снабдила се с карта за деня (4 лв., вместо приготвените 6 за отиване и връщане – нещо, което можех и да не разбера), дори успях да седна във влака, който постепенно се напълни почти „до козирката“.  Останалите без места пътници никак не мрънкаха, а от група млади хора до мен чух най-нестандартното обяснение на влюбен мъж: „I used to be virgin and a gay. When I met her, I realized I’m not a gay.” („Бях девствен и гей. Когато я срещнах, осъзнах, че не съм гей“) И с няколко прочетени страници на телефона, няколко разменени усмивки с други пътници, почти не усетих кога стигнахме до Перник. Уви, там козметичните процедури по гарата предстоят, но какво пък – всяко нещо с времето си.

пътуване
изпращачите ми –
гларуси

Нямаше нужда да включвам GPS, за да открия площада с кукерите – безкрайна редица от хора ме заведе до там и магията на чанове, звънци и музика, вече ме завладя. Снимах буквално напосоки и със сигурност не улових и една десета от цялата тази магия. Това е преживяване, което не се разказва и което не може да бъде уловено. Групи от Европа също бяха дошли да подкрепят фестивала и различно пъстрите им – точно като езиците на които говорим и характерите ни – носии се завъртяха като в калейдоскоп. Строго пазени от служителите на жандармерията, докато минат пред журито, после свободно се отправиха към Двореца на културата и не отказваха снимки, шеговито продължавайки представлението си. Е, някои свалиха маските и хлопките за малко, но все пак, те са живи хора и носещите се на талази аромати от печено месо, хляб, а и бира е победило артистите в тях.

карнавал
прегръща ме кукер
от Македония

Оказа се, че е студено, но го осъзнах едва когато се отправих отново към гарата. Време беше, тъй като за деня бях предвидила още едно занимание, което не се вмества в обичайните ми. Имах около половин час да е убедя, че гарата наистина е останала някъде около 20 години назад във времето. Не предизвика носталгия, но пък слънцето печеше и реших да изпия следобедното си кафе на пейка и припек. Тогва видях най-обикновена кръчма (тип „ламаринен покрив“), но с нарисувано на нея слънце и надпис: „Усмихни се! Щастието ти отива!“ И се усмихнах. И докато си довърша кафето, почерпя едно кученце и погаля коте, чийто дом беше кашон от кроасани, не усетих как отново се озовах във влака – този път с останали празни места, което беше съвсем разбираемо: игрите продължават до късно вечерта.

Отново в София, успях да се разходя, но в тази ѝ част, която рядко посещавам. Прекрасен град е, но го съсипваме по необясними за мен причини. Не е защото билетът ни е от най-скъпите за страната, не е и заради лошия въздух, осигурил карта за деня на цена един лев (когато общината реши) ... Има нещо, което не ни е наред и е време да го осъзнаем и коригираме. Все ми се струва, че не е късно.

поледица
някой дърпа чантата ми
докато вдигам ръкавица

Нямаше последствия, но се чудя – ако цялата тази изобретателност беше вложена в нещо положително дали нямаше да дишаме по-чист въздух и да си плащаме билетите с удоволствие. Или пък живея в измислена реалност?

Въпреки това, продължих с разходката, без да си разваля настроението и стигнах до бул. Христо Ботев, 77. Там ми предстоеше курс по основи на калиграфията. Посрещнаха ме три млади дами, малката стая бързо се напълни и докато отпивахме от зеления чай, се потопихме в история на калиграфията, а малко след това се „въоръжихме“ с четки и хартия, нетърпеливи да опитаме. Нетърпелива – ето го моят препъни-камък. И въртелива китка – не, не е само от сгъването на оригами. Постепенно обаче овладявам стойката, треперенето на пръстите (такива са, когато опитват нещо ново) и макар и далеч от истината, чертите, които изписвам стават по-плавни и по-правилни. И се смеем – с лекторите, с останалите курсисти. Не, не се присмиваме – смеем се като деца.

януарско слънце –
три пъти греша
йероглифа му

Прибрах се с усмивка и докато обработвах снимките (от 130 само 51 стават горе-долу за показване, но предизвикателството е в снимането в движение – с позиране всеки може), не спирах да се усмихвам. Заради калейдоскопа на един ден. 

петък, 19 януари 2018 г.

Е. А. По


От 1949 г. насам в ранното утро на 19 януари тайнствен посетител вдига тост с коняк (съди се по оставените бутилка и чаша) и полага три червени рози на гроба на Едгар Алан По. Твърди се, че посетителите са повече от един, но така или иначе, рожденият ден на твореца продължава да се отбелязва по този загадъчен – каквито са били и животът, и творчеството, а дори и смъртта му – начин. На 15 август 2007 г. Сам Порпора заявява, че той е положил основите на тази традиция и то чак през 60-те години на 20ти век, но се оказва, че част от детайлите съвсем не са точни. И какво значение има? Не е ли по-важен фактът, че и до днес няма как почитател на творчеството на По да забрави рождения му ден? Вдъхновител на поколения наред, писателят сякаш е постигнал една от най-често развиваните теми в творбите му – съживяване на мъртвите. Всеки път, когато някой някъде отвори книга на По, той го връща към живота.
Започвам деня си с „Истината в случая с господин Валдемар”. И днес ще препрочитам други разкази от Едгар Алан По. А вие?

...

Четиридесет години живот. Достатъчен ли е? Никой не може да каже, но най-важното (вероятно) е какво можете да оставите след като си отидете. Както винаги, ще има хора, които ще го харесат и такива, които няма да могат да го понасят. Но тези неща са субективни. Ще се опитам да аргументирам моите предпочитания към Едгар Алан По и в частност, към тази книга-бижу.

Рядко се осмелявам да бъда толкова категорична в отсъждането си, но всеки пристрастен читател би трябвало със сигурност да се съгласи, че има определени автори от всеки жанр, които са задължителни. Ето един от тези случаи. Невъзможно е да бъдете почитател на ужасите или криминалната литература, без да познавате работата на Едгар Алан По. Миналата година, за Хеолоун, написах шеговита статия за авторите, които определено промениха отношението ми към четенето като цяло и които оформиха вкуса ми към гореспоменатие жанрове. Ето какво написах за Едгар Алан По - Началото, в което една учителка видя в раницата ми „Живата факла“ и ме попита дали съм чувала за...Едгар Алан По ... не бях. Но бързо наваксах от любимата библиотека на родителите ми. Неговият гарван и до днес грачи в главата ми и въпреки че при първия прочит не ми беше съвсем ясен, продължавам да си го повтарям (почти го знам наизуст). Бях изключителен късметлия да получа този луксозен и със сигурност най-ценен Коледен подарък, за който Ви разказвам.

Най-отличителната черта на творбите на По (за мен, разбира се, за кого друг), откриваема и в ужасите, и в криминалетата, е дълбочината на тези истории. Дълбочина, за която той казва, че: „... лежи в долините, където я търсим, а не на върха на планината, където може да бъде намерена.“ Обърнете внимание – дълбочината е дори персонифицирана (на английски, личното местоимение „she“ се използва само за хора и домашни любимци, а По заменя с нея думата „дълбочина“). Неговите герои правят нещо като коментар на историята, която води до резултатите от сюжетната линия. Героят (коментаторът), независимо от това, че е главният (а в мното от случаите и единственият) участник в тези шантави, но толкова живи, благодарение на усета към детайла, истински картини (скрити) от живота, разказва какво се случва в повечето ситуации на себе си, отколкото на читателите. Това е наблюдение, което води отвъд видимата реалност, но без да напуска обстановката.

Ужасът – чист, в градация. Това, което е характерно за разказите на По в този жанр е, че той изследва опасността, за да открие нейния абсолютен ефект, с цел да се пребори със страха. Ужас, който води до лудост, но някаква невероята сила и издържливост кара героите да настояват, че те са здравомислещи и дори с гениална мисъл. Защо са в това състояние? Понякога причината може да бъде само око, но такова, че „когато и да се спреше на мен, кръвта ми се смразяваше...“ или провокирано от експеримент, или внимателно обмислено, приключението, към което героят прави малки, описани в детайли (понякога това провокира презрението на почитателите на ужаса), стъпки, променяйки себе си и поменяйки възгледите на света като цяло. И страхът добива невиждани до момента характеристики.

Криминалните истории. Криминални истории, които следват схемата на старата школа в проучването (отново в най-малки подробности) на мотив, средства и цели на престъплението. Мотивът не е толкова прост, колкото може да изглежда на пръв прочит, а изисква проучване, където именно тези подробности помагат. Средствата са винаги там, на местопрестъплението, но когато читателите се вгледат, ще разберат, че винаги има още нещо. Целта е самата мистерия. Дюпин е един от моите любими герои. Неговата логична мисъл – дълбока и задълбочена – може да накара читателя да си мисли за него като за свръхестествено същество. Което всъщност, е и най-голямото предизвикателство към интелекта.

Докато четях творбите на По, бях впечатлена от честата, но не произволна употреба на думата „чудат“ – и за нечий външен вид, и за произход, и дори за поведение. Да помислим. Тя може да се отнася до „особен, странен“, но също така до „рядък, необикновен“, а също и до „характерен, привилегията да принадлежи изключително на един човек или нещо.“ Това е. Всеки герой, обстановка или поведение са типични точно за тази история, това място, този герой, това поведение в тази стиуация. Едгар Алан По може да повтаря тази дума, но не и сюжетните линии, които следва, за да проучи човешката мисъл като цяло и нейните вариации, когато е изправена пред страха. Нещо, което изисква повече размисли – а то не се харесва от почитателите на бързото действие и щастливия край. Работите на По не са кинематографски. Те са провокация за мисълта.

Накрая, но не на последно място бих искала да обърна внимание на поезията в разказите на По. И аз нямам предвид стихотворенията, включени в някои от тях. Езикът е толкова поетичен, че за трениратното око или език, запознат (само) с градския жаргон, би изисквал повече време, за да бъде разбран. Още едно предизвикателство към потребителя, свикнал да „поглъща“ всичко, без да положи усилия.

Не пия коняк. Не бера цветя. Не искам и да отида до гроба на Едгар Алан По. За мен, той е жив – жив със своите творби, които ще препрочитам.

вторник, 2 януари 2018 г.

Haiku Masters_week 1

Japan, NHK Haiku Masters TV show, week one of 2018 


silent night
Santa suit too small
for my husband

тиха нощ
костюмът на Дядо Коледа твърде малък
за съпруга ми

понеделник, 1 януари 2018 г.

Начало


2017

Хайга Haiga















Haiku Masters - 03/2017 
потекъл нос
как да го обясня
на кучето ми















Haiku Masters - 08/2017
зазоряване
очите на нощния пазач пълни
с празнина















Failed Haiku, issue 13/January
изоставен двор
чии са тези стъпки
в калта




WHA, 149th 
първи януари
някои от старите решения
в новия списък
















Failed Haiku, i. 14
задръстване
ръцете ни се докосват
на скоростния лост
















WHA, 151st
птици в парка
съседът ми слуша
"Бохемска рапсодия"


неделно утро
малко момиченце казва
първата си молитва
-
църковни камбани
нощта става по-светла
от ръка на ръка
art - Gergana Yaninska, haiku - me
Хелоуин
кучето търси почерпки
в храстите


приказки за лека нощ
бездомно куче вие
по луната










154th WHA Contest
дъга
стара легенда
с нови герои








семеен портрет
избледняващата усмивка
на баща ми

Хайку, Танка, ХайбунHaiku, Tanka, Haibun
















2017_

_forget-me-not
who is the man behind me
in the photo?

незабравка
кой е мъжът зад мен
на снимката?

_new hairstyle
my ex tries to remember
who I am

нова прическа
бившият ми се опитва да си спомни
коя съм

_meditation
how would Basho
describe this?

медитация
как Башо би
описал това?

First Bulgarian rengay in English - coauthor, Dilyana Georgieva. Първи български ренгей в съавторство с Диляна Георгиева.


red path
to the train exit
... a girl with roses

червена пътека
до изхода на мотрисата
... момиче с рози
salty whiff
my reflection
in a bottle of ouzo

солен полъх
отражението ми
в бутилка узо
.
hot day
the long long
sand beaches

горещ ден
дългите дълги
пясъчни плажове

dead star...
and yet its light
above us

мъртва звезда ...
и все пак светлината ѝ
над нас

lunch break
a trio of buskers can't
split the tip

обедна почивка
трио улични музиканти не може
да раздели бакшиша


hiking
the dog chases
falling leaves

туризъм
кучето гони
падащи листа
_Neo Classical Haiku

the tree of life 
the stage is ready
for a new play

дървото на живота
сцената е готова
за нова пиеса

_Vanguard Haiku


blooming lime tree
for the very first time
my dog sees a bee

цъфнала липа
за първи път
кучето ми вижда пчела
_Neo Classical Haiku
Rengay poems with Dilyana Georgieva in Bulgarian. Ренгей поеми с Диляна Георгиева на български

- Хайбуни в "Нова социална поезия"/бр. 3 
  хайку в "Нова социална поезия"/бр. 4
  хайку в "Нова асоциална поезия"/бр. 1
  хайбуни в "Нова Асоциална Поезия"/бр. 5

Haibun and haiku in Bulgarian

broken vase
… pieces of hearts
on the floor

счупена ваза
...парченца от сърца
на пода
spring rain
the bent heads
of daffodils

пролетен дъжд
наведените глави
на нарцисите

reunion
the trees around us
made of paper

събиране
дърветата около нас
направени от хартия
.
a bee and I
on both sides of my window
the same rhythm

пчела и аз
от двете страни на прозореца ми
един и същи ритъм
р. 17
excitement
in the schoolyard 
new saplings  

вълнение
в училищния двор
нови фиданки


Wild Voices (paperback) 

снежна нощ
дори гласът на гарвана
избледнява

Sharpening the Green Pencil




  

звездопад
делюсь пакетиком печенья
с бродячим псом

падащи звезди
деля пакетче бисквити
с бездомно куче

shooting stars
I share a pack of biscuits
with a stray dog

_ Cattails_April 2017 - Haiku in memoriam Maya Lybenova by Haiku group Shoshin. Хайку в памет на Мая Любенова от хайку група "Шошин".

a beggar
her boots the same
as mine

просякиня
ботушите ѝ същите
като моите


_Incense Dreams - issue 1, May 2017
p. 49

spring equinox
my mother's shadow and mine
the same size

equinozio di primavera
l'ombra di mia madre e mia
della stessa misura
(translated by Lucia Fontana)

пролетно равноденствие
сянката на майка ми и моята
с един размер

_Incense Dreams - issue 1.3, December 2017, p.49









път към дома
сред дългите сенки
намирам моята

палатков лагер
... единствената светлина
на светулките

другият ...
зад щорите ми
силует на мъж



Tanka  in Chinese translated by Chen-ou Liu on his blog NeverEnding Story
Танка на китайски, преведена от Чен-у Лиу в блога му "NeverEnding Story"
English Original

photos
of their grandchildren
over Skype
she tries to read the message
with her husband's glasses
Sonic Boom, 2, 2015

Български
снимки
на внуците им
по скайп
тя се опитва да прочете съобщението
с очилата на съпруга си

Chinese Translation (Traditional)

孫子的相片
顯示
在訊佳普上
戴著她丈夫的眼鏡
嘗試閱讀電子音

Chinese Translation (Simplified)

孙子的相
讯佳普
戴著她丈夫的眼

尝试阅读电子音


Scifaikuest/May 2017


double rainbow     
on Buson’s reproductions     
 a child’s handprints

двойна дъга
върху репродукция на Бусон
отпечатък от детски ръце

  rainy days    
 the bare branches
of sakura

дъждовни дни
голите клони
на сакура

long day
the different colors
of the horizon

дълъг ден
различни цветове
на хоризонта

tir-truck
in the driver's cabin
child's toys

ТИР
в шофьорската кабина

детски играчки


Nourish, issue 1

blind alley
wild lilac hides
demolishing facades

задънена улица
див люляк скрива
рушащи се фасади

Пети национален декемврийски конкурс за хайку и танка
Fifth National December Contest for Haiku and Tanka, Bulgaria


сняг за Коледа
стъпвам на пръсти
около птичи стъпки

snow for Christmas
I tiptoe around
birds’ footprints

*
мръсни улици
в ръцете на деца
коледни звезди
косата ми побелява
от първите снежинки

dirty streets
in children’s hands
Christmas stars
my hair gets white

with the first snowflakes

- част от годишника на българските писатели в САЩ и по света "Любослав"стр. 40-45. Наред с вече отличените хайку, които вече познавате, ето и едно ново. Останалите могат да се прочетат в книгата...
a part of Lyuboslav - the yearbook of Bulgarian writers in the USA and around the World, p. 40-45. Here is one of the new haiku of mine which was selected along with some of the rewarded ones you have already read. The rest can be read in the book...


и представяне в "България сега" - вестник на Сзъюза на Българските Писатели в САЩ и по света
and presentation in Bulgaria Now - a newspaper of UNION OF THE BULGARIAN WRITERS IN THE USA AND WORLDWIDE







мои хайку, част от сръбско-българската антология "Пътека към звездите", преведени от Милан Димитриевич.
my haiku, a part of Serbian-Bulgarian anthology Path to the Stars, translated by Milan Dimitrievich 

- Част от журито на Третия международен хайку конкурс "Вишнев цвят", раздел "Международен", заедно с Александра Ивойлова, Антоанета Николова и Зорница Харизанова./- A part of the jury of the The Third International Haiku Contest „Cherry Blossom”, International Section along with Alexandra Ivoylova, Аntoaneta Nikolova,  Iliyana Stoyanova and Zornitza Harizanova.



Втрои международен хайку форум и гинко (хайку разходка), завършили с четене на хайку.
Second International Haiku Forum and ginko (a haiku walk) that were closed with haiku reading.

in the photo: Dilyana Georgieva, Petar ChouhovStefan WolfschützDavid Lanoue, Kathleen Davis and me. : )


Други публикации



вестник "Форум", брой 1-2/2017 г. 

















 Вестник "Форум север", бр. 9/ 2017 г.


















- кратка проза в "Нова асоциална поезия", бр. 3/2017 г.

- част от 27-ия риалити роман от библиотека "Български риалити романи" към радио "Христо Ботев", "Демоните на Магелановия облак" - моя е глава 9


Гостувах на: //Guest of: 

Guru Shots - where photos matter
-  "Олеговизъм" броени дни преди рождения ден на "Отвъд кориците"
- вестник "Форум-север"

- участие в пролетното, десето подред, издание на "Джобфест" в ателие "Пластелин" с оригами скулптури на вълшебни дървета. Филмова презентация на скулптурите в youtube.
- a part of the spring, tenth, edition of Pocket Fest in Plastelin with origami sculptures of magical trees.


-  32 СОУ
-  school #32









- участие в "Хартиена улица" като част от Нощта на музеите на 20.05. с БХС и приятели
- participation at Paper Street as a part of the Night of Museums on May, 20th with Bulgarian Haiku Union and friends








- 55 СУ: награждаване на учениците-победители в конкурса "Книжовността таз сила нова"
- school 55: rewarding the students who won the contest dedicated to the Bulgarian literacy for the 24th of May - Saints Cyril and Methodius (the two brothers who invented the Glagolitic and  Cyrillic Alphabet) Day




 Образователен комплекс "Стоян Сариев" в Пловдив





Работа


Освен преводи, редакции и уроци (включващи лятно училище), вече съм и част от екипа на галерия "Класика", което ме прави още по-щастлива - с една сбъдната мечта повече.

Спорт


Велошествие "Аз карам велосипед. Последвай ме!" (09.04.2017 г.)







Велопоход "Заедно" в подкрепа на хора, диагностицирани с хемофилия (23.04.2017 г.)







Велокарнавал "Заедно е весело" (16.09.2017 г.)







Велошествие „Заедно с велосипед" (22.09.2017 г.) - част от ”Европейска седмица на мобилността”