В християнството камъкът е символ на духовното израстване и на самата вяра. Камъните викат, че Христос е син Божи, те се пукат, когато Спасителят е разпнат, те свидетелстват при важни събития. Символика? Метафора? Вяра? Изборът е за всеки от нас. В един манастир до София – горнобогровският „Свети Геориги Победоносец“ – точно до олтара е положен камък, който наистина расте: с цели 500 см. за 50 години. Според преданията, той е донесен от рицарите кръстоносци при завръщането им от Светите земи, за което свидетелстват йерусалимските кръстове. Отец Антим не е много словоохотлив, но сигурно му е омръзнало от интервюта и светски клюки. Разрешава да се снима, но както отговаря на семейството преди мен, достъпът до олтара, съответно и камъка, не е позволен. Разбираемо е. Отвън, в двора, освен параклиса и изключително добре възпитаните кучета пазачи има и две чешми. Едната, по-голямата, се слави с вода, чийто вкус бил като този на Мъртво море, но не можах да я опитам. Сигурно се спира при студовете. Другата е дарение и заслужава не по-малко внимание. Водата там тече. Тръгвам си със смесени чувства, но и благодарна, че видях и това чудо. Благодарна съм, че нямаше нужда да оставя своя или на близките ми дреха и да моля за специална милост. Вярата ни да расте, другото са отражения на собствените ни светове.
Достъпът до манастира е
лесен дори с градски транспорт – автобуси 90 и 118, които макар и да не са
много на често (с интервал, грубо от 60 минути), спазват разписанието си от
автогара „Изток“. Също така, имайте предвид, че обителта е отворена само в
неделя, след 10 часа.
