Дупница

 Около осиновяването на бебето куче, трябваше да променя дневния си режим в движение, но когато човек има желание, винаги намира начин да отдели време и за любимите си занимания. И така, качвайки се на автобуса от София за Дупница в 9:10 и прибирайки се у дома в 16:40, прекарах един приятен ден. 

Много интересни факти относно произхода на името на града можете да прочетете в този блог. 

Първото място на обиколката ми бе Средновековната джамия, която в момента е превърната в изложбена зала. Мюсюлманският храм е бил построен върху стара християнска църква, а според една легенда, използваните за строежа му християни, изолирани в Горната махала, (след като за отмъщение турците изклали почти цялото селище), вградили в една от стените кръст - да напомня поколенията за това на каква земя е построена джамията. Според друга легена, сградата е проектирана от Майстор Манол - българският еничар, отдал живота си на строителство. След Освобождението, "дамгосаната с кръст" джамия опустяла и била превърната в затвор. Изпитанията понастоящем, са за собствениците на галерията, които трябва да се справят с финансовите проблеми за поддръжка на сградата. За мое съжаление и тя, и Околийската къща, също галерия, срещу нея не отварят в неделя и понеделник - дните, които са ми възможни за посещение, но дори и отвън, сградите са впечатляващи. 

миналото

зазидано в стените

слънчев лъч

Малко след тези сгради е храм "Свети Георги Победоносец", построен след Освобождението със средства от даренията. Осветен е през 1895 г. от самоковския митрополит. Иконите, които впечатляват и с размерите си, и с майсторската изработка, са били изографисани в Киев. Красива е градинката пред църквата, а фонтанът, макар и неработещ, "глътна" част от времето ми, но никак не съжалявам за това.

време за вярване ...

или?

Следващата ми цел беше парк "Рила". Тръгвате по улица "Патриарх Евтимий" от лявата страна и все нагоре. Няма как да се загубите, а гледките по пътя ще ви помогнат да вземете тези около 3 километра за "нула време". Самият парк има 8 каменни алеи, мостове над река Бистрица, театрална сцена, спортни и детски площадки и мини-зоологическа градина с екзотични птици. Благодарна съм и за гледките, и за възможността да тренирам на открито, а бонусът за спортната ми натура бяха 3-те км. тичане обратно до центъра на Дупница. 

хладен вятър

празни са вече

щъркеловите гнезда

ето и няколко снимки от парка

измамно слънце
тичам бързо между
падащи жълъди 

Разгледах още малко от града и с удоволствие помолих двама души да ме упътят до автогарата. Можех да си пусна Стронцо (GPS-а ми), но не бих се лишила от удоволствието да срещна хора, готови да помогнат и да чуя леко напевния им говор (красива, позабравена дума), който аз лично много харесвам. Благодаря, прекрасни хора!