Както разкрих и в публикацията за първата ми за тази, 2024, година тренировка из Витоша - готвя се за нещо мащабно, което не е нужно да постигна на всяка цена, но ми доставя удоволствие да проучвам етапите му и да спирам, където е нужно, за да се насладя на природата, за да се слея с нея. Стартирах с еластично ходене от кръстовстището на булевардите "Българи"я и "Гоце Делчев" нагоре, покрай резиденция "Бояна". На кръговото пресякох от другата страна, зявих по ул. "Беловодски път" и тръгнах отдясната му страна. На ул. "Старн Беловодски път" - вдясно. Боя се, че неразумно слязох по паралелната му пътека, но само до толкова, доколкото леко криввнах от обозначения маршрут. При табелите за прарк "Витоша" се тръгва нагоре и вдясно. Отляво се пада чешмата "Белята вода", а вдясно има указанаия за "Нископланинска обиколка на Витоша" и перфектна маркировка в синьо-бяло-синьо. Така, за десетина минутир бях пред ресторант "Тихия кът". Веднага след автобусната спирка, по същата маркировна, сравнително бързо и леко се стига до разклон. Направо е пътят за Мърчаево и Кладница, който ще ми е нужен следващия път, а аз завих вдясно, минах покрай конната база на Владая - там има кучета, но бягат само като чуят "НЕ!". С малка помощ от жител на Владая, колкото да се убедя колко услужливи са хората, стигнах до кметството на село Владая 10 минути преди идването на автобуса от Мърчаево до метростанция "Мизия", откъдето взех метро до "Орлов мост" и оттам - до "Западен парк", следвайки указанията за връзка с линия 1. Излязох от нас в 7:40 и в 12:20 отново си бях вкъщи. Следвах инструкциите за еластично ходене и тичане и мисля, че мога да се справя с този преход по-бързо, ако не спирам за снимки. Хапвах в движениеи то по малко на различни места, така че мога вече да работя за бързина.
Ето и снимки от този красив маршрут, който е особено препоръчителен в летните горещини, най-вече в частта от Бялата вода нататък. Да, снимките са разбъркани, но това не омаловажава красотата на пролетния пейзаж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар