Коледни пожелания

РАЗКАЗ от Премджи, Индия
Превод – Весислава Савова
снимка: http://www.teenager.bg

Само две седмици ни деляха от Коледа. И аз се скитах с по-малкия ми син из новооткрия мол в града, за да купя скъпи подаръци за приятели и роднини.

-                     Тате, моля те, вземи ми картичка... за много специален мой приятел – поиска от мен сдържано седемгодишният ми юнак.

Коледа е кошмар за бедни родители като мен.

-                     Много специален приятел? Това твоето гадже ли е?

-                     Таааате! – бедното момченце се ядосваше.

-                     Съжалявам, млади човече... Само се шегувах с теб – опитах се да го успокоя. – Добре.  Скъпа картичка ли искаш или какво?

-                     Да.

Коледа свърши, а с нея – и ваканцията.

Продължителен звън на колело ме събуди от дълбок сън около четири чса посред нощ.

-                     За съжаление, пощенскaта служба не можа да намери адреса – каза ми пощальонът, докато ми връщаше пощенската картичка. – Изключително много съжаляваме. – Старецът продължи да върти педалите с палава усмивка на бледото си лице.

Сълзи заслепиха очите ми, докато минаваха по адреса

:

Иисус

(Ватикана)

Скъпи приятели,

Весела Коледа - предварително!

CHRISTMAS GREETINGS

(SHORT STORY)

by Premji Premji

Christmas was only two weeks away. And I was wandering through the newly opened shopping mall in the city, to purchase some inexpensive gifts for friends and relatives, along with my younger son.
“Dad, please get me also a greeting card... for a very special friend of mine”, my seven year old lad demanded coolly.
Christmas is a nightmare for parents, poor , like me.
“Very special friend? Is it for your girlfriend?”
“Daaaaaaaaaad”, poor boy was getting angry.
“Sorry young-man... I was just kidding you”, I tried to calm him down. “O.K...
"Do you want an expensive card or so?”
“No... He doesn't like expensive things... I need a simple....”, he stopped in the middle.
“But, elegant card?”
“Yes...”
Christmas was over and also the holidays.
Continuous ringing bicycle bells woke me up from deep slumber, around four'o clock, in the evening.
“Unfortunately, the postal department couldn't locate the addressee...”, postman told while returning the greeting card. “We are extremely sorry...”, the old man pedaled away with a naughty smile on his pale face.
Tears blinded my eyes, while going through the unfamiliar “To address”.
JESUS
VATICAN

Dear friends,
HAPPY CHRISTMAS IN ADVANCE..