петък, 14 декември 2012 г.

"Марина" от Карлос Руис Сафон

/статията можете да видите и на страницата "За четенето и писането"/
Автор:
 
Издател:
Изток-Запад
Година: 2010
Цена:12 лв. 

Срам и позор! Видна столична "сафонистка" /терминът, както и откриването на автора дължа на Христо Блажев/ да пропусне най-обичаната от автора си книга! Но всичко е поправимо и както, макар и шаблонно, да се казва - "по-добре късно, отколкото никога".
И така. Какво имаме тук? Воня на умряло животно. Почти призрачна фигура, оставяща трупове след себе си. Съскащ, сърдит шепот. Преплетени една в друга мистични истории. Оживели марионетки. Албум със снимки на хора, страдащи от малформации. Странно, почти мистично със своята непознатост насекомо. Донякъде, в стил "Франкенщайн", но не и копие на класическата история. Любов между тийнейджъри, тепърва откриващи признаците на своята сексусалност, която никога няма да бъде размазана от сладникавост, нито пък опошлена от грозна порнография. Няколко сребърни куршума, но не и безсмислени вампирски блудкажи, с каквито се наводни книжният пазар не само у нас, но и по света. Та това е Сафон, а не преследвач на евтини сензации! Неподправеният му стил е толкова поетичен, че дори злокобната воня или жълтоок котарак, държащ в устата си пърхащо врабче, са толкова поетично описани, че един "нищожен драскач на хайку", както се казваше в един от епизодите на "Семейство Симпсън", грабва молива и хайку-тефтера и дращи ли дращи, за да запази в и без това болното си съзнание тези картини, които едва ли ще забрави. Ето и някои от тях:  
...
последен светлик
на отминал ден
диря с капки кръв
...
мелодия
мъгляв светлик
в стъклена галерия
...
звуци 
в сенчеста градина
благоухание
...
двама в залата
отекват стотици
стъпки
...
/другите тристишия можете да намерите на гореспоменатата страница в раздела "Читателски дневник, асоциативни тристишия/
...
И всичко това е вдъхновено колкото от историята на Сафон, толкова и от изключителния стил на преводача Светла Христова. Не знам нищо за тази дама и мисля, че не искам да знам повече от това, че тя умее да заживее под кожата на автора, да усети мислите и емоцията му и да намери най-точните български думи, за да преведе  поетичността и красотата на езика на Сафон. Сафон, който ме завладя за първи път след тазгодишния Пролетен панаир на книгата. Сафон, заради чиято книга "Сянката на вятъра" вървях през градинката пред НДК и четях - нещо, което не бях правила от ученическите си години. Един от все по-рядко случващите се феномени в нашия динамично-демоничен век, когато на почит са скандалът, пошлостта, бързото действие с хепи-енд и елементарната порнография. Ето защо, аз ще продължа да чета Сафон и да държа книгите му на един рафт с моите безспорни фаворити - Оскар Уайлд и Херман Хесе. Пък който иска, нека ме обвини в изостаналост. Било то и умствена.