понеделник, 10 декември 2012 г.

За книгите и простотията

/седмичната колонка в Е-лит.инфо/
Първа /пълна/ седмица на декември 2012 година. Докато някои се запасяват за „края на света” – тема, която заслужава повече от една колонка по отношение на лековерието на някои хора, - в София започна тридесет и първият Коледен Панаир на Книгата в НДК. Емоции – и за издатели, и за писатели /от онези, лично ангажираните с книгите си/, че и за /някои/ читатели. До тук – всичко е ясно. Ще се представят книги. Откриването ще бъде официално – официални лица, официални тоалети, официални представяния, но... не само на книги, както се оказва в последствие. В деня, който би трябвало да бъде празник за всички, споделящи любовта към Словото, не къде да е, а в Двореца и то на Културата, на всичкото отгоре Национален такъв, прозвучава „на мах” (както се шегуваме) ... чалга. Ще се въздържа от употребата на прилагателни пред този неологизъм, защото най-малкото, не бих звучала литературно. Парадоксът е факт. Някой, воден от „царица-парица”, както не един или двама приятели се изказаха, съвсем не е съобразил, че двете събития съвпадат и че „фолк дивите”, че и „диваците”, ще репетират по време на откриването на Книжния Панаир.

Рождество наближава. Предполага се да бъдем по-добри. По-толерантни. По-облагородени. Да, сигурно е така. Аз самата нямам нищо против тази субкултура да има своето място, но мястото да не бъде свързано с културата. Още по-малко – със Словото. Тогава ще знам, че чувайки я, аз съм виновна за това. Сигурна съм, че и участниците в Коледния Панаир на Книгата – също.

От друга страна, логично е да зададем въпроса – Какво направихме ние самите, всеки един от нас по отделно, за да не позволим това да се случи? Протестирахме? Бойкотирахме? Отказахме участие? Или тихичко си разменяме по някой друг коментар и статия като тази, която четете, но които няма да бъдат прочетени, няма да бъдат дори забелязани от хората, които са намерили начин това не просто да се случи, но и да носи пари. Много пари.

Разбира се, на Книжния Панаир в Националния Дворец и то на Културата, се случиха много събития. Както вече споменах, голяма част от авторите бяха застанали до издателите си и предлагаха книгите си с остъпка, че и с автограф. Разменяха мнения с читатели и Словото не бе заглушено от някакви бледи опити за музика. Доказали нивото си „книжари”, както самите те се наричат, успяваха да задържат вниманието на читатели и да осигурят едно истинско стълпотворение пред щандовете си. Не само на зяпачи, но и на сериозни купувачи.

Случи се и нещо много красиво. Антологията на българското хайку „Различна тишина” – автори със свои хайку творби на български и преведени на унгарски илюстрираха нивото на този сравнително нов за страната ни жанр. Петър Чухов – съставител, редактор и автор на предговора към антологията и преводачът на унгарски и съставител на послеслова, Дьорд Сонди, направиха едно премерено откъм Слово и пълно откъм съдържание представяне. Добрата новина е, че предвидените бройки бяха изчерпани на самата премиера. Изводите оставям на вас. Особено на тези, които твърдят, че в България няма място за хайку и че това не е поезия.

Въпреки кризата – и финансова, и културна, - панаирът се състоя. Остави усещането за това, че не всичко е загубено. Върпеки простотията, въпреки недоразуменията. По-голяма част от нас обогатиха и библиотеките, и умовете си. Погрижихме се и за тези на най-близките ни хора. За Рождество. Рождество, което не би било възможно да се случи без Словото. А краят на света може и да почака. За разлика от този на субкултурата под формата на чалга и други подобни недоразумения, които ни класифицират по не особено блестящ начин като нация.