"Повести на покойния Иван Петрович Белкин" - А. С. Пушкин

можете да прочетете 

и тук 

 За Пушкин знаем (от писмото му до Плетнев), че е пишел главно през есента – времето, когато здравето му се стабилизирало и настъпвал творческият му подем. Творбите от „Повести на покойния Иван Петрович Белкин” са написани за няколко седмици, буквално една след друга (според бележки на автора) през 1830 г. в село Большое Болдино, както следва:

„Майсторът на ковчези” — 9 септември;

„Станционният надзирател” — 14 септември;

„Господарката-селянка” — 20 септември;

„Изстрел” — 14 октомври;

„Виелица” — 20 октомври

Предисловието „От издателя” е написано в края на октомври или началото на ноември същата година.

Нищо чудно за един от малкото писатели, които никога не са се оплаквали от изтощение след такъв творчески ураган. На него принадлежат думите: „Печатам за пари, пиша за удоволствие”. Всъщност, „Повестите” са единствените белетристични творби на Пушкин, които той завършил и които били издадени още докато е бил жив. Може би, от сегашна гледна точка това не е нищо необичайно, но нека не забравяме, че по това време (издадени са през октомври 1831 г.), в руската литература на почит е поезията, а прозата все още не се радва на успех. Напротив, считала се е за „упадъчна”. Критиците определят Пушкин като новатор по отношение на белетристиката – поставя началото на реализма в руската проза и създава темата „Малкия човек”. От него остава (не само) един безценен съвет в бележките му:  „Точност и краткост – ето първите достойнства на прозата”. Сигурно съвременни критици биха махнали с ръка и дори обвинили в графомания писател, който представя творби от 15 до 20 страници за повести, без дори да прочетат.

Интересно е и, че повестите са писани в различни литературни направления. „Изстрел” е в стила на романтизма. „Виелица”, „Стационарния надзирател” и „Господарката селянка” – на сантиментализма, а „Майсторът на ковчези” е готическа повест. Колкото до „От издателя”, наблюдаваме интересна смяна на ролите – авторът поема функцията на издател, отстъпвайки мястото си на измислената личност (Белкин). Причината е, че по първоначален замисъл, Пушкин е искал повестите да бъдат анонимни, именно. Колкото до самия Белкин, това е измислен от автора образ, за когото отговаря на въпрос на приятел кой е той, с: „който ще да е”.

Ще си позволя една „хейтърска” бележка. Въпреки че завърших руска гимназия (от предучилищна, та до самото дипломиране), започнах повторния прочит на повестите на български. Измислено (за мен) издателство „Панорама” е публикувало безценната книга с много лош превод. Ще спестя името на преводача, но си мисля друго. Чувам какви ли не небивалици - как по комунистическо време всичко било прецизно, пък сега всеки пише, превежда и издава както му хрумне.  Не,  не е така. Само от уважение към паметта на баща ми, оставил ми в наследство тези книги, не съм ги изхвърлила още. Самият той ме съветваше да чета в оригинал. За щастие, бързо възстановявам позабравените си умения и, както вече споменах, препрочетох повестите в оригинал. Не намирам корицата на изданието, което имам, но едва ли това е най-важното.