Винаги съм мислела, че човек, поставил си високи цели, носи и голяма отговорност. Естествено бе във вечерта на представянето на пиесата ми „История с дух“ да се боря със съмнения, притеснения и други симптоми, познати като „сценична треска“. Случвало ми се бе и друг път, но този успокоението идваше от прекрасния актьорски екип, в който нямаше случайни хора. Всички те – Анахид и Изабел Чальовски, Петромил Денев, Донка Чолакова, Донко Найденов, Веселка Христова, - са хора, които не веднъж са ми доказвали своята етичност и лоялност. Професионалисти в своите области, те заживяха с ролите си и дадоха най-доброто от себе си.
Залата започна да се пълни по-рано от предвиденото и успяхме да започнем преди да изтекат петнадесетте минути академичен толеранс.
Като начало, отдадохме дължимото на едно друго събитие, което течеше паралелно с нашето в Кърджали – отбелязваше се рожденият ден на Петя Караколева, представена на пролетния „Кръстопът на изкуствата“ от Анелия Янковска – Сенгалевич. С вълнение прочетох края на нейния роман-приказка „Най-златното златно“, с който ни напомня, че човек може да направи „хубавото още по-хубаво“.
И да, този път актьорите показаха, че това по-хубаво не само е възможно, но и предстои.
Реакциите на публиката по време на самата пиеса, в края й и след това, при неформалните разговори, показаха, че пътят по който вървим е правилният. Получихме и безценни съвети от Райчо Русев, които по-честолюбивите биха приели като критика, но за нас са само облекчения по пътя напред. Няма да пренебрегна и подкрепата на приятели от страната и чужбина, които са се вълнували заедно с нас по време на събитието.
Тук искам да се обърна със специални благодарности към управителката на галерия „Класика“ Виолета Панайотова, която повярва в нас и отвори не само вратите, но и сърцето си за нашата изява. Докато има такива хора като нея и приятелите й, изкуството няма да бъде само мираж, заключен в ателиетата на творците.
Благодарим на всички, които направиха празника ни възможен! А ние вече се готвим за изява в Дряново, където „Кръстопът на изкуствата” продължава представянията си – този път, под формата на гастроли.
Тази история къде мога да я прочета? Поздрави!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за поздравите, Любо. Скоро ще мога да предложа текста за прочит, но мисля, че идеята да видиш самата пиеса би било по-добро преживяване. Както не веднъж казах през последните дни, най-доброто предстои. Поздрави и за теб!
ОтговорИзтриванеТака е, ама като съм от прованса, трябва планината да отиде при Мохамед, така ли?
ОтговорИзтриванеВ коментара ми няма и намек за "прованса", Любо. Знаеш, че съм в състояние да организирам турнета. Поздрави!
Изтриване