понеделник, 7 май 2012 г.

За чистотата на езика

Статията можете и да прочетете в обзорната ми колонка "Мисли от изминалата седмица" в сайта за литература "E-lit.info"

През изминалата седмица на няколко пъти ми се наложи да си задам въпроса до колко интернет обезобрази чистотата на  българския (и не само) език. Дали причината е в интернет или това необятно (но не колкото Вселената или простотията) пространство само е удобна сцена за изява на неграмотността?
Свикнахме някак със съкращенията 4U, asl/pls, U2 и други такива, но защо допуснахме средството ни за общуване да се првърне в грозотия, до която ме е гнус да се докосна? Защо дадохме платформа на хора, които пишат „кАде”, „изпредвид/впредвид/напредвид” (имаше някога един професор, който наричаше така изразяващи се госпожици „изнапоприказвалите се колежки”) не само да демонстрират, но и да налагат неграмотността си с претенции за новаторство и оригиналност?
Дали това е умело манипулирана отвън стратегия, на която обичащите „на труда лекото и на баницата мекото” се радват и раздават от сърце или можещите и знаещите изпуснаха юздите, уморени да дават безплатни уроци?
Не зная точния отговор, но със сигурност правилното боравене със съответния език е преди всичко въпрос на себеуважение. Спомням си едни по-тежки времена – началото на 90-те години на ХХ век. Тъкмо си бяхме отдъхнали от купонните опашки и парите, с които и без това нямаше какво да си купим, започнаха свои превъплъщения стигнали до пълното им обезценяване. Имаше тогава една (от многото) фирми-перачници на пари. Президентът й (много горд с тази си титла) имаше усет само към едно – да наеме професионалисти на високо ниво, но с недобри финансови възможности. Служителите бяха четирима – две счетоводителки, една секретарка с много добро владеене на три езика и един нещатен адвокат, който да оправя набързо некомпетентните действия на президента.
Една ранна сутрин, секретарката-преводач получи задача, формулирана така: „Тоз договор да е готов на български до пладне!” Тя наведе глава. И за да прикрие усмивката си, и за да се заеме с иначе перфектно издържания договор на английски. Даде най-доброто за своите 24 години и наистина, малко преди обедната почивка, връчи превода на документа на „президента”. Десет минути преди пристигането на адвоката. Началникът (нали такива ставали хората с начално образование) прегледа диагонално договора, взе червен химикал и набързо надраска пред „предвид” – „из/на”. „Недовършена работа! Срамота!” – извика той и отиде лично да отвори вратата на адвоката си, уведомявайки го още при преминаването на коридора за неграмотността на „тази малка пикла, която ще уволня тутакси!” Адвокатът, човек образован и дипломатичен, тактично обясни, че написаното от секретарката е правилно. Тогава, големият шеф пребледня, седна на стола си и секунди след това, почти като кукла с механизъм, скочи вече почервениял:
-          Докато аз плащам, аз решавам как се пише! – изкрещя той и напусна офиса.
Така загуби двама ценни служители, решили, че е по-добре да си търсят нова работа въпреки недоимъка, но готови да запазят достойнството си. Достойнство, което измерваха и с чистотата на българския език.
Адвокатът, за съжаление, отдавна не е между живите. Някогашната секретарка, обаче, гледа по-голяма част от безчинствата с езика, случващи се в интернет пространството и в повечето случаи премълчава. Само се терзае вътрешно и намира съмишленици, с които да сподели тревогата си. Жалко за изгладуваните шест месеца, през които си търсеше нова работа тогава, когато беше само на 24, вече разведена и с малко дете! Тогава имаше смелост да протестира. А сега?
Да се върнем към основния проблем. Колко още такива като някогашната секретарка мълчат? А какво постигат онези, които взимат отношение? Отговорите вече ги знаете, ако само веднъж сте се замислили за чистотата на езика, докато четете нечии „шедьоври”. А ако не сте, то едва ли сте стигнали до края на настоящата статия.
Нека сами изберем дали да защитим езика или ще се оставим на неграмотните и некомпетентните да разширяват не само полето на собствената си неграмотност, но и полетата си за изява! Някогашната секретарка вече няма да мълчи. А вие?