Ден на мен посветен

Не знам как е при вас, но за мен да имам половин свободен ден е като подарък, за който не съм си и позволявала и да мечтая (колкото и изтъркан от употреба да е този глагол). Ето защо, наред с другите удоволствия, с които започнах деня си, си отделих време и за Пролетния базар на книгата 2012. Очакваха ме срещи с хора, които познавам, а и с нови познайници. Ако не директно, то чрез творчеството им.

Като начало, се отправих към щанд 1, където Бранимир Събев не само предлага „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ и „Хоро от гарвани“ в комплект, но и беше на щанда, щедро раздаващ усмивки и автографи. Срещата с млади хора, особено ако са талантливи, винаги ми е носила радост. Може би, заради отзвучаващите като ехо финални думи на полския филм „Малката матура 1947“ (режисьор Януш Майевски), че докато учим другите, учим себе си. Вече съм убедена, че има какво да научим от този млад автор.

Не пропуснах и щанда на издателство „Изток-запад“. Христо Блажев е точно толкова сладкодумен наживо, колкото и в ревютата, които пише за книги, които чете в огромни количества. Затова и му се доверих за „Сянката на вятъра“ от Карлос Руис Сафон. Засрамих се за това, че не познавам този съвременен автор, но нали вече споменах – учим се непрекъснато. Може и да ви звучи леко инфантилно, но когато започвам нова книга, първо отварям на посоки и запомням изречението, на което първо попада погледа ми. Като ирония, прочетох: „... в тая работа с книгите не можеш да имаш доверие даже на индекса“. Засмях се, предвид доверието, което бях гласувала. Но не съжалявам! Зачетох книгата още на ескалатора и продължих да чета, пресичайки градинката пред НДК – не бях го правила от годините на израстването ми (не обичам думата „пубертет“). Скоро ще я довърша, което няма да ми попречи паралелно да „поглъщам“ разказите на Бранимир.

И понеже човешката лакомия няма граници, не подминах и щанда на издателство „Леге Артис“. Първо, защото (пак) Христо Блажев беше препоръчал предната вечер романа „Прегръдката“ от Мартин Гюлих. И защото пред погледа ми се изправи „Пилигрим“ на Тимъти Финдли, която прочетох преди време на ... руски. Определено – издателство с вкус, бих казала. Тръгнах си с „Прегръдката“. Не знам защо е на половин цена, но съм щастлива, че ми предстои да я прочета.

И така, тази вечер ще бъда в компанията на трима мъже. По-точно – с тяхното творчество. Не съм ли щастливка?