"Вишнева градина" на сцената на Народния театър "Иван Вазов" в София

„Вишнева градина” на сцената на Народния театър „Иван Вазов” в София

Логично е да си зададем въпроса кому е притрябвала „Вишнева градина” на сцената на Народния театър, извън контекста на руския сезон, оформил се там и на сцената на Театъра на българската армия. И отговорът не е в това, че през последната седмица на април (на 26-то число) се изигра юбилейното му, петдесето представление. Не е в почитaне паметта на Крикор Азарян. Те са следствия, а не причина.

Да препрочете човек Чехов и да сподели този свой прочит с голяма аудитория, както са направили покойният Азарян, на когото дължим постановката и на режисьорa Гаро Ашикян, се изискват не само талант и смелост. Да убеди актьорски състав от доказали се театрали, каквито са Мария Каварджикова, Ани Пападопулу, Стоян Алексиев

в тази своя гледна точка и те да заживеят в кожите на георите си, също.

На какво тогава? От моя (разбира се) гледна точка, това е отдадеността на театъра, което не търпи кокетство и фалш. Сцената е безкомпромисна и ги изхвърля много бързо. Хармонията на това най-реално случващо се изкуство не ги допуска. За разлика от киното, където има втори (или n-ти дубъл), даващ шанса за подобрения, в театъра има второ (или 50-то) представление, което е гаранция за непрестанно случващото се подобрение на пиесата.

За мен да изгледам петдесетото юбилейно представление на „Вишнева градина” – почти две години и половина след първото му съпреживяване, даде отговор на два много важни въпроса. Първият – запомняща се ли е пиесата? Определено! В няколко сцени бях готова да суфлирам на актьорите най-вече във финалния монолог на Фирс (изпълняван в началото от покойния вече, Наум Шопов, а понастоящем - от Стоян Алексиев). Две години и половина (почти) по-късно! Мисля, че коментарът е излишен. Вторият въпрос, който си задаваме, също съвсем логично, е – развива ли се пиесата? И тук отговорът е положителен. В съвсем положителна посока при това.

Не искам да пропусна никой, отдал своя талант – от сценичните работници, които актьорите аплодират в края на пиесата, останали скрити зад завесите, през невероятния еврейски оркестър и стигнем отново до актьори и екипа, създал тази постановка.

А колкото до другите въпроси, нека всеки намери отговора за себе си. Няма да се случи без любов и уважение към театъра.