неделя, 23 март 2014 г.

Художествената проза




част от страницата


Докато публикувах уроци за писатели от различни източници ми направи много хубаво впечатление фактът, че повечето от приятелите споделят – учат се да пишат от това, което четат. Преведох този материал за да сменим гледната точка и да си отговорим на въпроса защо четем. Не, че дължим обяснение, но поне за мен винаги е било хубаво да чуя колкото е възможно повече отговори на този въпрос. Тук са тези на авторите от OpenLearn, които както ще се убедите, по-скоро провокират, отколкото да се налагат като последна инстанция. Приятно четене!
В. С.

От OpenLearn
със съкращения


            Художествената литература, без значение дали е роман или разказ, е безсъмнено най-популярният и предпочитан литературен жанр. Достатъчно е да видите разпространението на книги по гари и летища, например, и ще се убедите в преобладаващия брой романи сред другите четива.
            Отделете няколко минути и помислете ЗАЩО четем художествена литература? КАКВО се надяваме да получим от прочита на истории за измислени събития, които се случват на измислени хора?
            Робърт Диани започва своята впечатляваща, с широк обсег, студия „Литературата: четенето на проза, поезия, драма и есе” (1997 г.) със следния отговор на въпроса „Защо четем?”:
             Ние четем разказите за удоволствие; те ни забавляват. Четем ги за лична изгода; те ни просветляват. Разказите ни привличат със своите измислени светове и ни въвличат в историята със силата на своите открития. Те ни осигуряват повече от прекия интерес към повествованието – на това, което се случва – и повече от удоволствието на въображението: те разширяват нашето разбиране за нас самите и задълбочават нашата оценка за живота” (стр. 27)
          
 Доближават ли се Вашите отговори на въпроса защо четем до някой от тези, които Диани дава? Не бих се учудил изобщо, ако е така. Това е, струва ми се, истината за всички нас – има елемент на явно измъкване от реалността в нашето желание да четем разкази, да се ангажираме с измислени проблеми  и събития, които се случват на героите, за които четем. Ние често стигаме до там да се идентифицираме с измислените герои и вероятно си мислим за това как бихме реагирали ние самите на дадени ситуации.
            Ние можем да се потопим в измисления свят без непременно да полагаме големи критични или интелектуални усилия, разбира се. Но ако целта на художественото повествование е, както Диани отбелязва, „да разшири нашето разбиране за нас самите и да задълбочи нашата оценка за живота,” то ние трябва, вероятно, да ги прочетем по по-обективен начин, да ги подложим на по-критични оценки, за да разберем дали те подсилват или предизвикват нашите съществуващи идеи за света около нас. Задълбоченото внимание върху текстовете, които четем може само да разшири нашето разбиране и това, в замяна, може да подсили удоволствието от четенето. В този раздел ще се концентрирам върху това да Ви представя различните елементи, които съставляват художественото повествование и събитията, които образуват една история. Искам да наблегна на важността от това винаги да си задаваме въпроса защо си мислим, че писателите използват конкретни повествователни критерии. Има безброй начини, по които можете да разкажете различни истории; изборите на конкретни текстове, правени от конкретни писатели не са напосоки. Трябва да помислим защо е направен конкретният избор. Няма само един достоверен отговор на този въпрос. Това как четем се диктува в по-голямата си част от опита и контекста, които всеки от нас придава на даден текст и поради тази причина, няма как двама читатели на едно и също четиво да бъдат еднакви, дори и да приложат едни и същи критични процеси към това четене.
            Прекарахме известно време с това въведение, мислейки за това защо четем и, действително, какво четем, когато въпросът опира до художествено повествование. Ето сега най-важната част от елементите на едно повествование

Актът на четене


Актът на четене се определя от Робърт Диани като преплитане на три взаимосвързани елемента: опит, интерпретация и оценка. Първото нещо, което правим, когато четем един роман е да го съпреживеем, което ще рече – ние отговаряме на развитието на повествованието и героите, които ни представят историята.  Тази история, ако е свършила пълноценно работата си, влияе ефективно върху нас на дадени нива. Ние се озоваваме вплетени в събитията и произтичащото от тях и заставаме на страната на конкретни герои. Езикът на повествованието ни принуждава да отговорим на историята, може би с удоволствие или адмирация, или понякога дори с объркване. Ако сме ангажирани от историята на което и да е ниво, ние ще имаме по един или друг начин чувства в нейния край; ние ще отговорим по различни начин. Тази причина е оформена от нашата реакция при взаимодействието на различни повествователни елементи.

Повествователни събития


Всяко повествование се образува от серия събития, свързани помежду си и те са подредени по конкретен начин. Това може да се дефинира като сюжет на историята. Обмислете като пример „Една много кратка история” (Хемингуей, 1944, стр. 135-6). Различните читатели обобщават историята по различни начини, разпределяйки различните нива на важност върху различни повествователни елементи. Ако искате, прочетете тази история и я обобщете по Ваш начин. Когато аз правех това, трябваше да мисля за решаващите повествователни елементи и как са подредени те. А Вие може би ще мислите за друго.

В четенето на която и да е история, ние трябва да преценим за себе си кои са ключовите моменти. Има много събития, които може да пропуснем, защото може би са се оказали несъществени за основните повествователни връзки. В такъв случай, защо авторът ги е включил?

Перспективи на повествованието


Два са фундаменталните избора, пред които се изправя авторът на художествено произведение – кой да бъде разказвачът и как да бъде разказана историята. Прочетете откъс от дадено произведение и помислете – кой е разказвачът? Как бихте охарактеризирали „гласа” на разказвача?

По този начин само ще обогатите себе си. И ще разберете още веднъж защо е важно да четете.