четвъртък, 20 март 2014 г.

Гор Видал – „Сътворението”



Издателство „Народна култура”
Година – 1989
Преводач – Незабравка Михайлова

можете да прочетете
и на страницата


Гор Видал едва ли е непознато име за четящите хора. Каквато и информация да Ви е нужна за него, достатъчно е да напишете името му в „Гугъл” и ще я получите на какъвто език пожелаете. Може би сте забелязали, че много рядко пиша нещо за автора, освен в случаите, когато е все още недостатъчно популярен у нас и превеждам тази информация. В случая, това не е необходимо.

„Сътворението” е исторически роман, публикуван през 1981, а през 2002 Гор Видал добавя четири глави към него, първоначално отхвърлени от редактора и дава обяснение какво се е случило с книгата през тези двадесет и една години. По-важното е, че в новото издание, тя достига до нас в пълния си вид. И така, представете си 5-ти в. пр.н.е. Кир Спитама – внук на Зороастър, който според историци е съвсем измислена личност, тъй като няма данни за оцелели наследници на иранския религиозен реформатор в ерата на Ахеменидите, т.е. династията, поставила основите на първата Персийска империя, но нали все пак четем художествена литература, а Вие знаете каква е целта на създаването на белетристиката. Кир Спитама, разгневен от лъжите, които току-що е чул от Херодот (все още необявен за „Баща на историята”), диктува на племенника си Демокрит истините, на които е бил свидетел през дългия си живот, преди да ослепее. За всичко, което не можете да си представите сами се е погрижил Гор Видал. Ще се озовете на всевъзможни, а на моменти дори невъзможни места, като харем в Суза, ще видите как цъфтят висящите градини във Вавилон, ще се озовете в храма на Ищар, ще надникнете в Сарди – градът с най-красивите хора, ще пътувате дори до Индия (като персийска провинция, а не в съвременния ѝ вид) и Китай (между Янцзъ и Жълтата река), за да стигнете до мира на Перикъл.

Отдалечен във времето, но толкова близък в търсенето на невъзможните истини за сътворението  и управлението на света, Кир Спитама ще нахлува все по-безмилостно в съзнанието на читателя, който отново ще преразгледа ценностната си система както по глобални проблеми като политика, наука (несъмнено във война с религиите, които толкова си приличат), добро срещу зло, а дори и писателския занаят (за тези, които ги вълнува) по отношение стойността на думите, така и по общочовешки проблеми като отношенията между различни касти, които винаги са съществували и ще продължат да съществуват, та макар и неофициално, младостта срещу старостта, спасен и спасител, любов по сърце или по сметка (без отхвърляне на възможността едното да определя другото), задължителните интриги, без които човек трудно намира място в обществото – било като техен създател, било като невинна тяхна жертва, положението на жената в общества, където няма място за нея (поне официално) и още много дребни на пръв прочит проблеми, които все по-ясно очертават фабулата.

Познавам много хора, според които подобна информация не може да ги обогати с нищо, защото миналото е минало и то е интересно само като първопричина за настоящото. Не оспорвам правото им да не прочетат „Сътворението”, но определено мисля, че по-скоро биха загубили, отколкото да спечелят от спестеното време. Като споменавам време, уверявам Ви, че това са най-лесно четящите се 654 страници, на които съм попадала. Времето, за което мога да съжалявам е онова,  което ми „изяде” същото за четене, но това са твърде дребнави проблеми, с които няма нужда да Ви занимавам. А и както героят на Видал напомня, „всеки вижда света от гледна точка на собствения си интерес.”

Сигурна съм, че такъв обем четиво предполага и дълго ревю, но ми се иска да спомена един много впечатляващ цитат от книгата:

„Не му липсваха думи и винаги се държеше като човек, който знае верния отговор на всеки въпрос. Това не му пречеше да е безкрайно некадърен, което се доказа от последвалите събития.”

Именно – не броят на изговорените думи, а личностното обогатяване, което Гор Видал (майсторски преведен от Незабравка Михайлова) осигурява на читателя е основата на този роман. Роман, който е многопластов – тази многопластовост е постигна от нестройната, често отклоняваща се в различни посоки мисъл на Кир Спитама, - но не от безразборно нахвърляни парчета, които да се чудите как да подредите, а навлизащ все по-дълбоко в същността си посредством проблемите, които възникват в пътуването на Кир Спитама – успял да постигне баланса между очакваното от него да бъде достоен наследник на дядо си и собственото му желание да се утвърди като воин. Той поема мисията на дипломат – мисия, която според него трябва да бъде обявена за шестдесет и петото изкуство. Съгласете се, че по време, което придвижването става в най-удобния му вид, с ферибот или на гърба на слон, да се навлезе в непознати земи и да се овладее общуване, при което на всяка крачка се подслушва и двойните, че дори и тройни шпиони не познават възрастови ограничения, е меко казано рисковано и само добре балансиращ между собствените и държавните интереси човек, човек, подготвен за всевъзможни обрати, би могъл да се справи.

Самият Кир Спитама често си задава въпросите, които го карат да продължи да се движи назад във времето, а именно – идеята за съществуването като цяло и дали то не подлежи на съмнение; дали липсата на хора ще обезсмисли съществуването на света; дали различията или приликите между многобройните общества и раси, които среща по своя път, са в основата на това съществуване, чието сътворение ще остане една от най-големите загадки. Особено, ако се окаже, че всичко това е само сън и всичко, което ни заобикаля е... нищо.

И все пак, защо да прочетете „Сътворението”? Най-малкото, защото

Физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително, колкото и еднообразието на човешката природа.”