публикувано и на страницата
Отново съвети за
писане – някои от тях се повтарят с публикуваните до момента, други са „добре
забравено старо”, както е казано в „Еклисиаст”. При всички положения са добре
систематизирани и въпреки многословието на увода, струва ми се, си заслужава да
прочетете тази статия. Колкото до моя личен избор – бих заложила на съвет 24.
Не обаче преди да разгледам внимателно и другите.
Приятно четене!
В.С.
със съкращения
Ние,
писателите, имаме нещо общо помежду си: Съществуваме за момента, когато
читателят ще спре очи на първите ни думи, на нашето първо изречение. От този
миг нататък, съдбата ни е в собствените ни ръце. Те или ще продължат да четат,
или ще ни захвърлят, но това зависи от нас.
Тази гостуваща публикация
е от автора на бестселъри и печелилият награди репортер Майк Сейгър. Той е наречен „Бийт поетът на американската
журналистика.” За повече от петнадесет години Майк е работил като писател на
свободна практика за списанието „Esquire” . Бивш редактор и дописник на
„Rolling Stone” и писател на свободна практика за „GQ”, Сейгър също така е
списвал „Vibe”, „Spy”,” Interview”, „Playboy”, „Washingtonian”,” InStylе” и
„Regardies”. През 2010 г. той е спечелил наградата за писане на Американската
асоциация за редакторите на списания „National Magazine”. Той е автор и редактор
на 10 книги, също както и на сборници разкази и биография. Майк също така е
редактор и издател на „The Sager Group” www.TheSagerGroup.Net. - консорциум
за мултимедийни творци и писатели с намерение да дадат възможност за реализация
на онези, които творят изкуство без граници.
За мен, умереният успех се гради трудно с
внимателно приближаване към занаята. Макар и спорно, и с всички други дивотии
за това, да навлезеш в изкуството да бъдеш творец, е само един аспект от кариерата
ми, върху който струва ми се имам пълен контрол. Думите на екрана. Всички те са
мои!
От почти четири декади упорита, внимателна
работа, винаги съм търсел да стана възможно най-живият и доминиращ автор,
съществувал някога. Да бъда четен е привилегия. Там, навън, има толкова много
за избор и изследване. Когато един читател ме избере, аз се чувствам
благодарен. И се чувствам отговорен. Да се пише по този начин, за мен, е призив
на ръцете. Публикацията би трябвало да бъде обещание към един читател, че неговото
или нейното време (и пари) ще бъдат добре използвани. Не можете да задоволите
всички, но по дяволите, сигурен съм, че можете да опитате.
И ако читателите Ви харесат веднъж... те може да искат да Ви пробват отново.
И прочее.
Успехът е изцяло в качеството на услугата, която
предлагате. Дъгата от вдигнати палци, върху която всеки се е съсредоточил в
генерирането чрез „социалната медия? Е, преди всичко, трябва да има гърненце
със златно съдържание. Не е ли това, което генерира дъгата?
От моята първа дума до последната, аз работя
здраво, за да служа на моите читатели и да ги наградя. Аз искам да ги хвана за
ръка и да ги поведа на пътешествие. Искам да си поиграя малко с главите им.
Искам малко да ги омая. Има изненади по време на пътуването. И трябва да има
добър край.
След като сте се поизпотили и сте свършили
детективската работа на процеса на проучване и докладване, време е да внесете
Вашето майсторство и Вашата магия. Без значение дали пишете пост в блог, статия
за вестник или списание на всички времена или книга от 150 000 думи, ключът е в
оригиналността. Печатарският ред с името на автора. Не е ли това нашата
запазена марка? Нужно Ви е да направите така, че Вашата да изпъкне.
За повече от две декади на преподаване на писане
в училища за журналисти и професионални семинари из страната и извън нея,
открих, че някои съвети, които бях на писал към ръкописи (и електронни, и на
хартия), изплуват на повърхността на времето отново. След известно време,
започнах да си водя списък на тези съвети.
Опитайте тези 25 полезни съвета и Вашето писане ще се подобри почти
мигновено.
1. Имайте въображение. Ако и преди сте
го имали,намерете начин да го направите отново. Ако това, което казвате е било
казано и преди, открийте начин да го кажете различно.
2. Не започвайте
разказа си с време, сезон или каквито и да било условности. 3. Не започвайте с „Беше”, „Е” или „Когато”
4. Не започвайте с времеви индикации подзаглавията си (например, 12:15 рм), за да промените времето в бъдеще. Разделете творбата си на сцени.
5. Ако не можете да намерите убийствено първо изречение, с което да започнете, използвайте емоционално наситено описание на обстановката. .
6. Наблюдавайте като кино
камера – направете творбата си екранизирана. Увеличете фокуса. Направете
панорама на обстановката. Използвайте собствените си думи, за да направите
картина.
7. Използвайте отстъпления, за да обясните. 8. Използвайте всичките пет сетива – писането е единствената среда, която може да си го позволи.
9. Минете през Вашия ръкопис и елиминирайте всички повторения на „че”, които откриете.
10. Употребете елементите на романа: сцена, обстановка, герои, диалог, драма. (И гледна точка само, където е подходящо.)
11. Не бързайте да пишете в първо лице. Не е ли достатъчно това, че някой Ви чете?
12. Не започвайте разказа си с кулминация,
а няколко сцени преди това, след което се върнете назад, а после – минете
напред. Дайте на читателя причина да продължи да чете до края.
13. Това, което не сте описали е точно
толкова важно, колкото онова, което сте – пропуснатото подканя читателя да го
попълни със собствени детайли. В действителност, четенето е било първата
интерактивна игра. Обърнете внимание: Вашият читател прави свои картини с
Вашите думи. И Вие трябва да се възползвате от това! То дава на читателя Ви
подсъзнателен опонент, с когото да води спор.
14. Попитайте себе си: Защо използвам този детайл? 15. Когато се съмнявате в нещо, отървете се от него.
16. Ако някой прочете това, което сте написали след двадесет години, ще разбере ли това, за което се отнася?
17. Не работете упорито с всяко изречение. Мислете за значението на „нешлифования диамант.”
18. Нека Вашият избор на детайлите да проработи, за да призове отношението, което искате да изрази. (Вместо да накарате читателя да побегне през глава от него.
19. Когато използвате диалог, придържайте
се към „каза” или „казва”. Избягвайте претрупаните – „съживи се”, „отвърна”,
освен ако не го правите пестеливо, за да постигнете някакъв ефект.
20. Внимавайте да няма твърде много ефекти. Могат да се превърнат в
афект.
21. Разчитайте на съществителните и
глаголите повече, отколкото на прилагателните и наречията. (Е, има майстори, които се справят с
прилагателните и наречията, но не е „лъжица за всяка уста”, както се казва –
б.пр.)
22. Показвайте, не разказвайте. 23. Четете на глас, когато пишете. И също така, когато редактирате. Чуйте ритъма на сричките, на думите. Добрата проза е като песен.
24. Четете творби на велики писатели.
25. Прочетете и други съвети за творческо писане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар