Втора среща на литературно ателие "Кръстопът на изкуствата"

На 13.04.2013 г. офисът на „МБ-партнърс” отново отвори вратите си за нас, от литературно ателие „Кръстопът на изкуствата”. Този път сред присъстващите бяхме: Бранимир Събев, Райчо Русев, Камен Колов, Деспина Клеър („писателка”, както се представи самата тя), Силвия Топурска, Поликсения Ангелова, Илияна Делева и аз, Весислава Савова.

Започнахме срещата си с представяне на списание „Дракус”. Явор Цанев – съставител, предпечат и оформление на списанието и Кети Илиева – редактор и коректор ни изпратиха своите поздрави и историята на създаването на списанието. Иска ми се да кажа – който дойде, разбра за какво става дума, но само заради рекламата на това изключително добро спиание, ще цитирам част от написаното:

„Дракус е периодично издание за фантастика, фентъзи, крими, разкази на ужаса, мистерии и приключения. Дракус излиза четири пъти в годината и е издание, ориентирано към български автори. Организирането на конкурси за разкази е начинът да ставаме по-интересни, като в същото време популяризираме авторите и произведенията им. Разбираме уникалността на всяка творба и затова няма първо, второ, трето място – има само отличени разкази, като паричната награда наричаме „поощрителна”. Не можем да избягаме от собствената си субективност при оценяване на разказите, засега се радваме, че отличените от нас се харесват и на хората, които ги четат.”

След това за списанието говори Бранимир – първият спечелил награда от „Дракус” за отговора на въпроса „Какво  е дракус”, който ни показа книжката-награда и допълни информация за фейсбук страниците на „Дракус” и “Gaiana”. Ето ги и самите адреси: на списанието "Dracus" и на ":Gaiana book@art studio". Естествено, че го аплодирахме. Автори и читатели като него са винаги добре дошли в нашия клуб. Всъщност, не е излишно да споменем, че други приятели на "Кръстопът на изкуствата" - Мариян Петров и Симеон Христов са отличени в конкурса за фантастичен разказ на "Дракус". Ето и предстоящите конкурси: (1) до 01.06.2013 г. за крими разказ и (2) до 01.09.2013 г. за хорър разказ. И за двата ограничението е до 4000 думи, а адресът, на който можете да изпращате творбите си - dracus@abv.bg

Съвсем спонтанно поговорихме и за Петър Чухов, който бе представен на страницата клуб „Вдъхновение” на вестник „България днес”, воден сега от Нели Добринова.Вестник, представил не малко български поети. Радваме се, че повечето от тях са наши приятели. Райчо си спомни как преди години посетил курс, лекции на който били водени от Петър Чухов и при покана към участниците да напишат свое сенрю, Райсън написал:
Райку пише хайку,
японец свири на гайда.

Логично беше да продължим с Райчо Русев, който ни рецитира епиграми и най-доброто (според него, а и не само) стихотворение „Последни есенни щурци” от Иван Николов, както и свои собствени стихотворения. Невероятният талант на рецитатор, който има Райчо, както и невероятната му памет печелят симпатиите дори и на такива не до там големи привърженици на поезията, какъвто е Бран.

Дойде ред и на Деспина Клеър, която ни прочете приказката (стихотворение в проза) „Принцеста и стражарят". Получи така желаната от нея критика в лицето на Ила и в мое, разбира се. За никой, който ме познава, не е тайна, че това е особена моя страст. Тук Райчо ни обърна внимание на нещо много важно. Когато един автор научи свое произведение наизуст, всъщност той е открил най-добрия начин за редактиране. Защо ли? Защото така съкращава всичко ненужно (абсурдно е иначе да научиш всичко, написано от теб самия). В заключение, направи извода, че „мързелът е най-добрият редактор”.

Дадохме думата и на Камен. Много рядък вид, който трябва да бъде защитен. Защо ли? Защото той е само Читател. За него Деспина каза, че е човекът, който гледа на „машината като на поезия”. Тук Райчо допълни разговора с една много интересна статистика: Най-много пишещи има сред юристите, лекарите и машинните инженери (каквато е и професията на Камен).

След това чухме новата напа (нещо написано насила) на Силвия Топурска. Проведохме кратък и интелигентен спор затова дали да се пише набързо и да се пише насила са две различни неща, но както винаги, опровергахме максимата, че „истината се ражда в спора”. Защото има няколко истини. И докато не си пречат, всичко е наред.

Поликсения най-после спря да снима за момент и сподели впечатленията си за близката чувствителност и подходи между нейния начин на писане и този на Деспина. След това ни запозна с авторите, които чете понастоящем – Владо Любенов и Ангар. Тя ни помоли за съвет по отношение на нейните фотохайги и фотохайку творби. Съветите, които ѝ дадохме ще запазим в тайна. Важното е, че рано или късно ще разберем резултата от тях.

И накрая дойде ред на нас, книжните блогъри – Илияна, Бранимир и аз. Споделихме кой какво чете и какви ревюта е написал и ще напише. Запознахме приятелите си с адресите на нашите блогове, а именно - на Ила, на Бран и моя. Там говорим достатъчно за четенето и писането.

След като приключихме срещата си към нас се присъединиха Мира Василева и Борис Благоев – собствениците на офиса, който е и наш дом веднъж месечно. Боби беше рожденик и след като получи поздравления и подаръци ни почерпи с всевъзможни сладости и чаша вино.Имаше и торта, разбира се. Е, на празник като на празник. А за нас всяка наша среща е един малък (не, по-скоро – голям) празник.

Допразнуване през май!

снимки - Поликсения Ангелова