четвъртък, 4 април 2013 г.

"Отвъд страха" - Донко Найденов



можете да прочетете и тук

С новия сборник разкази „Отвъд страха” Донко Найденов си поставя сложната задача да изследва границите, в които може да съществува страха, както и да надникне отвъд тези граници. „Космическият страх”, въведен като термин от Х. Ф. Лъвкрафт, намира буквално и метафорично отражение в тези разкази.
Донко поставя героите си в изолация – умишлена (както е във „Вила в гората” и „Нощ”, например) или против волята им – и ги среща с нереални (за кого ли) създания, за да изследва техните реакции в такава ситуация. Признавам, изисква се богато въображение, а може би и доза личен опит с подобни изживявания, за да се постигне почти съвършена детайлност в описанието на преживяванията на героите. В тази детайлност всъщност се наблюдава и израстването на Донко като писател. Имам възможността да наблюдавам лично развититето му в творческо отношение още от преди времето на книгата му „Ударите на съдбата”, на която имам честта да бъда редактор. По отношение на споменатата детайлност, бих препоръчала на Донко да се освободи от описателност на обстановката за сметка на извайването на психологическите портрети на героите, които изпраща на неведоми места – от изоставени села до Марс.
Наред с обичайните похвати, които Донко използва, забелязвам и доброто застъпване на ономатопеята (включтиелно и в ехото от собствените думи на героите). Похват, който може и да изглежда архаичен, но когато подобрява ритъма на творбата, само допринася за повишаване на качеството ѝ. Да, със сигурност, е далече от Рей Бредбъри и неговото „Дървото на Вси светии”, но за щастие, Донко е  млад и най-вече – жив, така че ще очакваме напредък в това отношение. Също така, авторът усвоява и елиптичните (безглаголни) изречения, но вече не безцелно, а за да подсили личните усещания и чувства на героите си. Накрая, но не на последно място, бележи напредък и с градацията: „удивление” – „изненада”- „възхищение” („Нещото на баира”).
Донко изненадва приятно и с усвояването на научна терминология, която обяснява не като ментор (отново, за щастие), а с малки бележки, умело вплетени в повествованието. Ако бях на негово място, бих ги спестила като обяснения под линия, но изборът е негов и аз го уважавам. До някъде е прав, предвид консуматорския привкус, който развиваме и който умело трансперираме с термина „те, младите, не четат под линия”. Не е въпрос на възраст, а на възпитание на читателско умение да не се пренебрегват такива бележки. Аз, като читател, ги предпочитам под линия, вместо да бъдат изведени в края на книгата. Казвам всичко това, защото очевидно, няма да намерим автор, който да задоволи всички читателски капризи. А и не е нужно. Самият Сервантес казва, че е изключено „да се напише произведение, което да задоволи всеки читател”.
Като споменах научната терминология, иска ми се да дам още един съвет на Донко, въпреки че има изключително добър редактор в лицето на Коста Сивов, а именно – да не прекалява с нея. Надявам се, че ще се съгласите, че „мандибулата му бе увиснала” не звучи по-добре от „челюстта (та дори и турцизма „ченето”) му бе увиснала”. Разбирам, че като млад автор Донко иска да покаже по-добро овладяване на Словото в избягването на повторения и в сложните игри на думи, но понякога става прекалено тромаво и нарушава иначе стройния ритъм на произведенията му.
Разказите в „Отвъд страха” се отличават и с жанрово многообразие. Можем да се насладим както на фантастика, така и на издържан хорър, но и на трилъри, в които съспенсът е все по-добре овладяван от Донко.
Бранимир Събев, Коста Сивов и аз сме от хората, които винаги критикуваме Донко за това, че прекалява с публикуването на разказите си онлайн. Все още твърдя, че сме прави, но едва сега, когато прочетох и тези истории, някои от които можете да намерите в блога му и някои сайтове за самопубликуване, бих го разбрала. Е, само отчасти. С така модерното сега „привю”, той само подготвя читателите си за предстоящото. С помощта на редактора си, писателят преработва тези сурови материали в истински литературни произведения и те имат съвсем завършен вид. И все пак, няма да бъде забравен, ако спре да публикува в „литературни” сайтове. Нека набляга на четенето и да споделя прочетенето, но не и да дава повод да бъде плагиатстван, та дори и само като идеи. Да, сигурна съм, че има какво да прочете, с което ще изглади още по-добре стила си и ще развие още по-добре невероятното си въображение. Дарба, която няма как да бъде придобита, но може да бъде усъвършенствана.
Малка слабост на книгата, освен изброените по-горе, е и липсата на коректор. Открих няколко незначителни, но все пак грешки, които могат да бъдат избегнати. Да, аз също все още не съм попадала на книга, в която да не открия грешки (ще ви дам пример с моята книга „Приятели”, в която за мой ужас открих „бъртвежи”, вместо „брътвежи”), дори и само от техническо естество, но нека се научим да правим разлика между редактор и коректор. Различни неща са и не бива единият да върши работата на другия, та дори и за да се спестят няколко лева. Парите са последното измерение за качеството на произведенията на изкуството.
Когато решите да си починете, ако сте от хората, които се наслаждават не само на собствените си фантазии, знайте, че ви очакват сто и десет страници наситени с преживявания „Отвъд страха”. Истории, които можете да прочетете и за няколко часа, но които ще останат в съзнанието ви за дълго време. Това е от книгите, които не се забравят веднага след прочитането им.
Колкото до това на какво са посветени различните разкази в книгата на Донко Найденов, можете да прочетете ревюто на Александър Драганов в„Цитаделата”.
Накрая, няма как да спестя следното - притеснява ме малко фактът, че има книга със същото заглавие – тази, на Мигел Руис. Разбира се, историите в двете книги са съвсем различни, но нека следващия път Донко провери в гугъл за съществуването на заглавието, което си е избрал. Предполагам, че дублирането на заглавия не е проблем, но може да бъде избегнато, предвид въображението, за което вече стана дума.