Ибърският дял на Рила, познат също като Капатнишки, се намира в югозападната част на планината. Отправяме се към язовир Белмекен, извисил се на 1923 м. надморска височина, което го прави най-високият на целия Балкански полуостров. Името му означава „известно място“. От него се запътваме към втората ни за деня цел – едноименният връх с височина 2626 м., който до 1942 г. се е наричал Бели връх, а оттогава до 1950 г. – Коларов. Първата част от прехода е от язовира до подножието на върха. Да, има клек тук-там и постепенно наклонът се увеличава, но в никакъв случай не е нещо непреодолимо. Този етап от изкачването завършва над долината на река Ръждавица. Следва вече същинската „атака“ на върха. Четох страхотии от типа на „върви се по ръба“, сякаш едва ли не, Кончето ще минаваме. Имайте предвид, че няма никакви технични участъци и тренировките за издръжливост са само от полза. Да, баирите са повече от един, но знаете, съвсем по Керуак, гледаме си в краката – нито напред, нито назад. Гледките от върха са „лукс“, който всеки обичащ планината, може да си позволи. Върнахме се към язовира по зимната пътека – малко по-заобиколна, но разнообразието е от значение, - с което завършихме този кръгов маршрут. Общо километрите, с разходки около язовира са 12.390. Положителната денивелация (който е запознат с моите цели в планините, знае защо я споменавам) е 735 м.
Кратко видео можете да видите тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар