събота, 29 декември 2012 г.

„Некрономикон” от Х. Ф. Лъвкрафт като предизвикателство за съставяне и превод




Преводач и съставител:Адриан Лазаровски
Редактор: Вихра Манова
Издателство:
Година: 2012
Страници: 390
Цена: 15 лв.  

 /можете да прочетете и на страницата "За четенето и писането"/


„Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото.”
Или още по-кратичко формулирано от Хауърд Филипс Лъвкрафт - космическият страх (cosmic fear). Този страх е в основата на творчеството му. На него,  останалият неподражаем и ненадминат в областта на литературата на ужаса. Ето защо, когато на българския  пазар излиза сборникът „Некрономикон”, не един или двама приятели, още ненаучили новината, а някои от тях дори със снизхождение, ми напомнят, че Лъвкрафт – геният, който започва да пише още на седемгодишна възраст, - няма издадена такава книга. Ами какво да ви кажа? Той няма издадена нито една книга приживе. В България обаче Адриан Лазаровски съставя и превежда тази съвсем логична /като прочетете, ще разбете защо/ верига от:  „Нещото на прага”, „Показанията на Раднолф Картър”, „Плъхове в стените”, „Законът на Ктхулу”, „Хъръбър Уест, съживителят на мъртвите”, „Шепнещият в тишината” и „Възкресителят”.  Всичко това под редакцията на  Вихра Манова. Съставителят и преводач  успява да вплете, но не и натрапи своята любов към словото на Лъвкрафт.
Какво искам да кажа с това „невероятно добър превод”? Преди всичко Адриан /познаваме се, затова не приемайте като фамилиарничене употребата на собственто, вместо на фамилното му име/, който умело борави с родния, български език, не си позволява излишно кокетиране, а сякаш воден от една от тези тайнствени и непознти сили, обсебвали неведнъж съзнанието на автора, деликатно разрешава „вавилонския проблем”. Видно е, че преводачът е напълно запознат със специфичните похвати на Лъвкрафт. Тук само ще ги маркирам и то не с претенции са изчерпателност, а за да оставя на будните ви мозъци да проумеят спецификата, с която е нужно да бъде запознат всеки дръзнал дори да помечтае за превод на този литературен гений.
 На първо място е способността му дори в един барелеф и няколко изрезки да намери място на цяла паралелна вселена на мрака. Мрак не толкова необозрим, колкото плашещ със своята непознатост. Дори и лице зад пердето или шум зад ламперията, могат да доведат главния герой до психиатрична клиника или до там да дава показания пред органите на властта под заплахата от смъртна или доживотна присъда. Адриан успява, подобно на онова създание от  „Нещото на прага” да заживее не в тялото, но в ума на Лъвкрафт.
Друга много важна особеност, която никак не е за подценяване при превода на Лъвкрафт е фактът, че подобно на вдъхновителя си Едгар Алън По, застава срещу съвременните стилове от века, в който живее и  създава свой собствен свят на въображението, използвайки не малко архаизми. Да се намери точният такъв на български и то без да се загуби младия читател, който пише „ч” с „4”, например, е доста деликатна работа. Но Лазаровски запазва уважение към автора и вместо да се ограничи с простичкото, но лишено от литературна стойност „изчаках го да заспи”, използва: „изчаках сънят да го обхване” /из „Нещото на прага”/.
Ето още и няколко подводни камъка за преводача, които са били критикувани от съвременниците  и възхваляни /хора разни/ от последователите след смъртта му, на Лъвкрафт. Техниката на поетика в прозата, комбинирана с тази на есеистичната форма. Алитерациите, анафората, прехвърленият епитет (ще рече – метонимия на прилагателното). Като добавите към това и символизма, съчетан с диалогичните форми, мисля, че ви става ясно колко добре запознат с художествената литература, а и със света на Лъвкрафт трябва да бъде онзи, който посегне да прехвърли на български богатството му.  
В „Некрономикон” правят впечатление и бележките на преводача под линия. Нищо ново, разбира се, но те са като пътеводител в света на Лъвкрафт, без да се натрапват, но и без да бъдат сухи, лишени от образност. Благодарение на тях, читателят може да се срещне с вдъхновителите на Лъвкрафт, както и с някои негови открития („новото е добре забравено старо”), но не и да се отегчи от излишна многословност.
В никакъв случай няма да подценявам други светила като Любомир Николов, превели част от творчеството на Лъвкрафт, но в превода на Адриан ще намерите нещо повече. Когато прочетете, ще разберете кое е това повече. По-горе само загатнах.