четвъртък, 20 декември 2012 г.

Част от терминологията в японската поезия

Включена и на страницата "За четенето и писането"

(превод със съкращения от haikupedia.ru)


Едва ли ще кажа нещо ново с настоящата статия, но си позволих да направя тези съкратени преводи, които в името на почтеността, подкрепям със свои собствени творения, без претенции за изчерпателност. И така, малка азбука на японската поезия.

АВАРЕ: съжаление, състрадание, жал. Чувството, възникнало не защото светът е устроен така, както ви се иска. Напротив, това е чувството, съпровождащо разбирането, че животът е такъв, какъвто е и не може да бъде друг. И никакви "само да" и "по-добре да беше...". Аваре са правилно разбраните смърт, старост, болест и целият букет от прочее очевидни страдания, а така също и герлянд от завоалирани подвидове: рожден ден, младост и т.н. Но правилно разбрани, та макар и интуитивно. Това е погледът към света с честност, нежност и лек хумор.
                                                                                   рожден ден
                                                                                   свещ в повече, а
                                                                                   въздух в недостиг
ВАБИ: простота, предпочитание към вътрешното изящество на вещите, вместо към външното великолепие. Ваби е лишена от всякаква маниерност и ефект. Това е красотата на несъвършеното и асиметричното. Това е и пътят на просветлението, без тегобата на бедността и уединението. Ваби е и наслаждаване на спокойствието, празния живот, свободата от светски задължения.

чифт мокасини -
и в жега,
и в дъжд
ВАБИ-САБИ: саби е свързано с архаичността, несподелеността, автентичността, докато ваби - уединение, неяркост, вътрешна сила. Ваби-саби е красотата на несъвършеното.
обрано лозе
два-три врабеца
прелитат ниско
Ваби-саби е и обект, който възбужда чувството на светла меланхолия и духовна жажда. Ваби-саби е три прости факта:
- нищо не е вечно,
- нищо не е завършено
- нищо не е съвършено
олющена е
фасадата на храма
свещ за отчето
ВАКА: от сърцето и чувствата - към природата. Широко използвани в обмен на любовна кореспонденция. Израз на лирическите чувства по японски. Бележи възход в новите времена, когато започват да се издават семейните поетически форми.
твоите пръсти
галят водата
бамбукови пръчки
ДЗАПАЙ: буквално означава "разни хакай" и се явява общо определение за разнообразие от форми на поетичната активност, в частта на игровия характер. Най-разпространената форма на дзапай е макудзуке, където към зададените два реда маеку (7+7 срички), авторите дописвали свое тристишие - цукеку (5-7-5). С отделянето на тристишията на природна тема, така и дълбочината на чувставата (хайку) и всекидневните теми за човешкия живот и хумора (сенрю), за дзапай не остава нищо друго, освен майсторството.
ЙОДЗЬО: свърхчувство или послечувствие. Трудно преводима дума, обозначаваща абсолютно пълнота на сърцето, която е идентична на пустотата. Отделните страни са: емоционален отклик, намек, недоизказаност
розата вехне
на дивана
смачкан шал
ИМАЙО-УТА: поетичен стил; осемстишия с редуване на срички: 7-5-7-5-7-5-7-5 с цезура (пауза) след четвъртата строфа. Освободен от сложната асоциативна образност на танка, този стил е бил популярен в слабообразовани самурайски среди.
ИРУКЕ: романтично чувство, влечение
прелюдия
в луната гледат
два делфина
КАКЕКОТОБА: употреба на дума с няколко омонима (еднакво звучащи думи) по такъв начин, че значението на всеки от тях да участва в създаването на особен смисъл на стиха.
в стар съд се гласи
отвара за истина
присъда
КАРУМИ:  простота, мекота, естественост и убедителност, възникващи на всички етапи на стихотворчеството, започвайки от съприкосновението на поета със света и свършвайки с формата на самото стихотворение. Лекотата и естествеността, възникващи при пълното сливане на поета с природата, се изявяват в лекотата и естествеността на словесните форми, без тромавост и фалшива многозначсност.
нежен пясък
на морското дъно
дюстабан стъпала
КАСЕН: най-популярната ренга форма в епохата Едо. Верига от 36 строфи. По правило, касен трябва два пъти да отведе слушателя към цветята (обикновено, цъфналите вишни - ханан-но дза) и три пъти към луната.
КИГО: сезонна дума (за сезонните думи е писано достатъчно)
вана 
с гореща вода
дълга нощ
КИРЕДЗИ: дума-цезура. Поради липса на такава на български и други езици, използваме синтактична цезура (пауза).
КОКОРО: душа, духовната основа. Всеки предмет има има душа. Светът изразява себе си чрез човека, призван да придаде беззвучния му глас.
старите панти
със скърцане
молитва
КОТОБА: слово, език, реч. Заедно с кокоро е един от главните термини на класическата поезия.
КОТИМЯКУ: "кръвна връзка"; нещо от рода на традициите, религиите, обичаите.
пъстреят пръстчета
по покривката
писани яйца
МА: естетическа категория, характерна за много видове традиционно японско изкуство. Паузата нанужното място, временно образуваното празно пространство, премълчването могат да бъдат също така красноречиви и много по-силни като въздействие от самите думи. В хайку се постига с хиредзи, създаващо пространство между двете части или в края му. Р. Блайс: "реалността се състои не във въпроса и не в отговора, а в паузата между тях."
капчици дъжд
по новите кичури
многоточия