събота, 24 април 2010 г.

Международен ден на книгата и авторското право


23-ти април. Международен ден на книгата и авторското право. Този ден се чества от 1996 г. насам по инициатива на ЮНЕСКО. Денят 23 април е избран като традиционен празник на културата в Португалия - страната, която прави предложението на тази дата да се отбелязва Международният ден на книгата и авторското право. Вече пети ден в книжарница "Пингвините" тече голямото четене в чест на това събитие. В литературните сайтове, колкото и да е чудно, не само се публикува, но и се чете. За това и се поразрових в книги и електронни носители – за да ви предложа малко факти, свързани с книгоиздаването, а и с авторското право.
Книгоиздаването е основано в Рим през 1 век. Търговията с книги прогресивно се разраства в Римската империя. По това време в Лион вече имало магазини, в които се продавали книги. Именно те се считат за едни от първите книжарници. Разпространението на книгата било правопропорционално на разрастването на империята. Да, авторските права не са били защитени. Друг е въпросът до колко са днес, 20 века по-късно. Колко е лесно да се сглоби "монтажен роман" от две-три изречения взети от тук и още 5-6 - от там и т.н., и т.н. до безкрай. Няма интелектуална кражба, всичко е наред. Идеята, която авторът развива е съвсем различна, а елементите, които е заимствал/-а са навсякъде около нас. Но, да се върнем отново във времето, когато книгите правели първите си крачки.
Библиотеките по това време били частни или създавани специално по волята на по-значими личности. Юлий Цезар, например, наредил отварянето на библиотека в Рим, базирайки се на основанието, че такава институция е символ на политически престиж.
Първата печатна книга на новобългарски език е "Абагар". Неин автор е Филип Станиславов - български римокатолически епископ от Никопол. Абагар е отпечатана в Рим през 1651 г. и е написана на кирилица и съвременен, за времето си, български език. Книгата съдържа молитви и поучителни легенди. Названието на книгата произхожда от поместеното апокрифно послание на цар Абагар до Исус. Цар Абагар (Авгар) е човекът, получил от Иисус Христос собствения му неръкотворен образ. По канона той е положен над царските врати на иконостаса на всички православни черкви. От изданието са запазени пет екземпляра в чужбина и един в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
Тези факти са далеч по-приемливи от нашумялите напоследък дебати за първата електронна книга в България. За неин автор ненадейно беше обявен Богдан Русев - журналист. Духовете се разбуниха и обвиниха издателска къща „Сиела” в евтин начин да рекламират първия в България електронен четец. В интернет заваляха опровержения, като това, на адрес http://dbs-books.net/?p=654, публикувано на 3.02.2010 в 23:50, от wakeop:
"Първата издадена онлайн и по своята същност електронна книга, която продължава да се разпространява и в pdf формат е “Сезон за лов на диви кучки” на Rogger Dojh. През 2004-та се излезе и на хартия чрез издателство “Лик” и събра доста овации по форумите, освен номинациите за роман на годината и т.н. Впрочем на сайта на Rogger Dojh има още няколко интересни електронни издания."
Трудно е да бъдеш първи. Винаги можеш да имаш претенции - "Аз бях". Кой колкото пари има, толкова и реклама си прави.
Не за дебати, обаче, ще стане дума в моите размисли. Те бяха провокирани още в началото на годината по повод на подхвърлена реплика. В крайна сметка, стигнах до там да помисля върху това как книгите отидоха при хората.
Една източна мъдрост гласи, че ако планината не отиде при Мохамед, то Мохамед ще отиде при планината. Ако заменим „планината” с „хората”, а „Мохамед” с „книгите”, може-би ще разберем защо шедьоврите на световната литература, облечени в грозновати дрешки, стоят до списания с не особено прилични снимки по ръждясалите сергии, заемащи място на и без това малкото пешеходни зони в столицата ни. И все пак, там ли е мястото им? Разбира се, аз няма да говоря за финансовата страна на въпроса, защото „Книгите” е литературно списание и повече му подхожда да представя същинската страна на книгоразпространението, а именно – как книгите достигат до читателите. Каква е разликата между книгите, продавани в книжарниците и тези, които надничат с половин крайчец, задушавани под тежестта на прясно отпечатаната преса? В случай, че са подредени, то нищо чудно да видите „Бащи и деца” на Иван Тургенев до Playboy или върху порцеланови кукли, та били те и „от цял свят”.
Позволих си да задам въпроса „От къде купувате книги?” на хора от различни социални и възрастови групи. Грубо, процентното съдържание, без да има претенции за точна статистика, е следното:
60% - „Не купувам книги”
30% - „От сергиите за вестници”
10% - „От книжарници и базари на книгата”
За тези 60% би трябвало да стане дума в отделна статия, тъй като темата е далеч по-сериозна, а за някои от нас и болезнена. Сега ще се спра на тези „удобства” да си закупим книга от сергия за вестници. Оградих думата в кавички, защото аз не ги разбирам като такива. Все още си спомням детския трепет, с който гледах книгите с изключително красиви подвързии, подредени по автори в библиотеката на родителите ми. Не съм забравила и правилата, че книга не се пипа, преди да си измия ръцете, тя никога не се оставя отворена и прелистването не става с наплюнчване на пръста. Книгите по сергиите ми изглеждат като пипани с мръсни ръце и плюнчени от какви ли не пръсти, въпреки че са съвсем нови. Не подценявам работата на издателите. Напротив, тъгувам за това, че рожбите им се търкалят сред мръсотия, прах и безразличие. Въпреки всичките си предразсъдъци, опитах да сменя гледната точка и да изслушам хората, които намират за удобно да обогатят библиотеката, а и речниковия си запас, като пазаруват от сергии. Систематизирах отговорите им, както следва:
1. „Две в едно” – купувам си и вестника, и книгата от едно място и не губиш време в книжарници.
2. По-евтино е.
3. Колекцията е подготвена – няма защо да му мислим кой какво е издал.
4. Всички в работата си ги купуват.
Личното ми мнение е, че мястото на книгите е в книжарниците и библиотеките, а моите отговори на тези аргументи, по точки е следното:
1. Не е вярно, че пребиваването в книжарница отнема много време. Далеч повече часове в месеца прекарваме в кафенета. Аз – около 16 часа. Защо да не отделя един от тях за книжарница?
2. Цената е деликатна тема и тук би трябвало да стъпваме на пръсти. Не парите, които ще платим са важни. Една книга остава за цял живот, но е много важно как е била преведена, ако е чуждоезична, как е била подредена или дори – илюстрирана. Винаги бих платила два или три лева повече за твърда корица, например, ако не за друго, то защото след време тази с меките корици ще трябва да бъде преподвързана, а това нищо чудно да се окаже по-скъпо.
3. Ако имате нужда от готова колекция, уверявам ви, че такива ще намерите в книжарниците и то подбрани по разнообразни критерии.
4. Последната точка не подлежи на коментар, защото ако някой е решил да прави каквото и да било само заради другите, то нищо не може да се промени.
Когато споделих тези мои мисли, веднага ми беше напомнено, че аз самата си бях купила такава книга – „Моят живот” на Кристиян Григоров, за която ви разказах в „Критични вибрации” на списание „Книгите”. Да, аз наруших своя принцип да пазарувам книги от книжарници, но само защото книгата не се предлагаше в такъв магазин. При най-малката вероятност да я намеря там, не бих пропуснала. В никакъв случай не го направих заради цената. Три или тринадесет лева не са мярка, с която да отсъдя в полза на автора – талантлив, млад човек, надвил недъзите на физическото тяло, но подсилил духовното си израстване. Фактът, че част от приходите са предназначени за деца с подобни проблеми беше малък бонус за гузната ми съвест. Още по-сигурно е, че не си я купих, защото хората от близкото ми обкръжение го бяха направили.
Хубаво е, че книгите отиват при хората, но дали хората ги виждат, усещат и пожелават като книги или само следват инерцията, която са набрали в ежедневната рутина. Толкова ли е дълъг пътят до една книжарница и толкова недостатъчно ли е времето? Оставям отговорите на вас.
А днес? Днес нека отпразнуваме онзи празник, който ни откъсва от рутината и прави деня ни по-щастлив, по-цветен, по-красив.