четвъртък, 22 април 2010 г.

Една Милей


Една Ст. Винсент Милей, родена на 22.02.1892 и починала на19.10.1950, е американска лирическа поетеса и драматург. Тя е първата жена, получила наградата „Пулицър” за поезия. Била е известна както с бохемския си начин на живот, така и с многото свои любовни афери.
Отгледана само от майка си – родителите й се разделили поради финансовата безотговорност на бащата, - тя и семейството й (Една имала две сестри) пътували от град на град, разчитайки на добрината на приятели и роднини. Независимо от бедността си, майката на Една не отпътувала на никъде без пътническия си сандък, пълен с класическа литература, която четяла ентусиазирано на децата си. По този начин, момичетата били възпитавани в независимост и свобода на словото си. Една предпочитала да бъде наричана по-скоро „Винсент”, отколкото Една, което й се струвало доста обикновено. Директорът на началното училище, в което учела, пък, бил обиден от нейната прямота и отказал тази й приумица. Вместо това, се обръщал към нея с какви ли не женски имена, започващи с буквата В.
В гимназията „Camden”, обаче, забелязали нейния литературен талант и тя имала поетични изяви в училищното литературно списание „The Megunticook”, а по-късно и в известното детско списание „St. Nicholas”, както и в антологията “Current Literature”. Всичко това, преди да е навършила 15.
Кариерата на Милей започнала през 1912 година, когато нейната поема „Ренесанс” влязла в съдържанието на “The Lyric Year”. Поемата е считана за доста скандална и Милей получило известност, въпреки че произведението й било на четвърто място. Победителят Орик Джоунс бил сред тези, които признали „Ренесанс” като най-доброто в сборника. Един от носителите на втора награда, пък, дори й предложил паричната награда от 250 долара. Сборникът “The Lyric Year” бил преиздаден и на представянето му, една богата дама – Каролин Б. Дау – чула как Мили рецитирала поемата си и свирела на пиано. Ето как, тя предложила издръжката на Мили за обучение в колежа “Vassar”. След като се дипломирала през 1917 година, тя се преместила в Ню Йорк.
Там вече, Милей добила по-голяма популярност. През 1923 година спечелила наградата „Пулицър” за поезия, за „The Harp-Weaver, and Other Poems”. Тя била първата жена, наградена за поезия.
През 1943 година била наградена с медала “Frost” за дългогодишен принос към американската поезия.
Най-известното й произведение, с работен вариант "My Candle”, преименувано в „First Fig” от „A Few Figs from Thistles” било написано през 1920 в кафене “Romany Marie” в Гринуич Вилидж.
Математиците признават сонета й „Euclid Alone Has Looked on Beauty Bare” като израз на математическата красота.
Томас Харди веднъж казал, че Америка имала две атракции – небостъргачът и поезията на Една Ст. Винсен Милей.
Не трябва да бъдат пренебрегвани и петте й стихотворения в проза, които е написала в ранните си години. За тях тя е използвала псевдонима Нанси Бойд.