четвъртък, 22 април 2010 г.

Овидий


На 28.12.2009 година, А. Райнд споделя следната мисъл за фантастиката в своята статия, наречена "Научната фантастика няма нищо общо с науката": "Научната фантастика трябва да се измъкне от ограниченията на науката. Такава тя не е била и никога няма да бъде. Научната фантастика е част от модерната митология. Просто, древната митология ползва инструментите на своето време (мечове, коне, галерии). Научната фантастика от нашето съвремие, ползва инструментите на нашите технологии (лазери, ракети, космически кораби). Целта е една - да се създадат митични истории за съвременната ера." Малко по-надолу, в същата статия, авторът твърди, че сред най-добрите образци на фантастиката от всички времена, "Метаморфози" на Овидий трябва да заемe едно от първите места. Тъй като и аз съм съгласна с това, че Овидий е коренът, от който растат плодовете на съвременната фантастика, реших, че той е един от авторите, които заслужават статия, та дори и тя да е "мъниче", както ги наричат в "wikipedia".
"Метаморфози" е най-амбициозният труд на атора, който се състои от 15 книги, издържани в традициите на митологичната и етиологичната форма на поезия. Използваната стихотворна стъпка е дактилически хекзаметър /шестостъпник/ - нещо, с което се доближава до елегиите на Омир. Овидий успява да направи пълен обзор на сътворението на света в митологическо-исторически рамки, като започва от сътворението и потопа и свършва историята в своето съвремие – Август е на трона. Споменати са почти 250 различни легенди, които, според вярването на самия Овидий, му донасят безсмъртие. Сътворение, потоп, похищения и любови, съперничество между богове и смъртни, битки. Това са само част от сюжетите, в които срещаме измислени и реални герои в борбата за надмощие на човешкия ум над установени, но незащитени догми. Да вземем за пример кентаврите и тяхната битка, описана в 12-та книга. Как изглеждат кентаврите? Полухора-полуконе. Те владеят изключителна сила и имат суров нрав. Не искам да приписвам този образ на въображението на Овидий. Той е факт от древногръцката митология, който, обаче, едва в "Метаморфози" надскача общоприетото и оставя поле за полет на мисълта. А какво е фантастиката, ако не полетът на въображението над това, което може да се види, пипне, помирише или чуе? Какво е характерно за метаморфозите на Овидий?
Преди всичко това, че те са включени във всичките книги. Някои от тях, обаче се случват като инцидентен елемент, почти като последваща мисъл, а други са разгърнати с възможностите на описанието. Овидий се интересува от метаморфозите като универсален принцип, като вид обяснение за природата на света. Изводът? Нищо не е постоянно. Подходът на автора е да сменя стратегията, като използва няколко техники.
Той развива един и същи герой в различни приключения – Херкулес, например. По този начин, успява да разкаже история в рамките на друга такава. Ето как, докато Аргус спи, Меркурий разказва друга история, превръщайки се във вътрешен разказвач в рамките на общата такава, развивана от Овидий. Друг подход за поднасяне на сюжета е да го придвижи от даден герой към неговите роднини и приятели. Това не означава, че „Метаморфози” се развиват само на базата на конкретен герой. Напротив, в книга шеста, такъв липсва. Каква е целта на тези различни стратегии? Не смея да твърдя „какво е искал да каже авторът”, но крайният резултат е факт – „тема с вариации”. Този подход дава възможност на Овидий да разгърне комплексна мрежа от вътрешни връзки през цялостния си труд. Следвайки тази сюжетна връзка ние ще можем да очертаем следните основни раздели: богове, действащи като хора; хора, страдащи от гнева на боговете; хора, страдащи от самите хора; хора, превръщащи се в богове.
Нека помислим сега, коя от гореспоменатите връзки не е била доразвита, но със съвременни средства в последващите шедьоври на литературния жанр „Фантастика”. Уникалното у Овидий е именно това, че той дава възможност на читателя да ги доразвие чрез своите лични виждания. Не искам да звуча амбициозно, но все си мисля, че по този начин той създава новите писатели на научна фантастика и фентъзи.