четвъртък, 29 април 2010 г.

Фредерик Бегбеде или начинът да провокираш


Фредерик Бегбеде е роден на 25-ти септември 1965 година в Ньой сюр Сен, Франция. Произлиза от буржоазно семейство. Майка му Кристин дьо Шастение е преводач. Баща му Жан-Мишел Бегбеде работи в трудова агенция за набиране на висши кадри. Има брат - Шарл. Фредерик Бегбеде е учил в престижните парижки лицеи Монтен (lycée Montaigne) и Луи-льо-Гран (lycée Louis-le-Grand). После се дипломира в престижния парижки институт за политически науки (Institut d’études politiques, съкратено IEP или Sciences Po). Приключва своето образование с диплома по маркетинг в специализирано училище за журналистика и комуникации.
По отношение на литературата е самороден талант и е започнал да пише още на 15 години. В библиографията му, наред със светските хроники за Cosmos и Vogue, влизат и обидни литературни рецензии за Le Figaro и Voici. Към всичко това се добавят и неговите книги, както следва:
През 1990 г. първи роман : „Мемоари на един откачен младеж” (Mémoires d’un jeune homme dérangé). През 1994 г. : „Ваканция в кома” (Vacances dans le coma). Същата година създава литературната награда „ Флор” по името на известно парижко кафе. С тази награда се удостояват известни съвременни франкофонски писатели като Мишел Уелбек (1996 г.) и Амели Нотомб (2007 г.).През 1997 г. излиза романът „Любовта трае три години” (L'amour dure trois ans) През 1999 г. излиза сборникът новели „Разкази под екстази” (Nouvelles sous ecstasy).През 2000 г. публикува най-известния си роман „9.99 лв.” (99 francs преименуван 14,99 euros, а после 6,20 euros). След това Фредерик Бегбеде става водещ на собствено литературно предаване „Книгите и аз” (Des livres et moi) по парижкия кабелен канал Paris Première. През началото на 2003 г. Фредерик Бегбеде е назначен за издател в издателската къща „Фламарион”. До лятото на 2006 г. редактира около 25 книги преди да напусне. Последните му романи са : „Windows on the world”, 2003 г., получил френската литературна награда Interallié същата година, „Егоистът романтик” (L'égoïste romantique) през 2005 г. и „Помощ, прощавайте” (Au secours pardon) 2007 г..

От тях именно „9.99” предизвика моя интерес защото е „изповедта на едно дете на хилядолетието”. Гарантирам ви приятно прекарано време, през което ще се замислите върху много аспекти от ежедневието, на които едва ли обръщаме нужното внимание.
Какво ли би накарало някого да напише книга, за да бъде уволнен? По този начин героят на романа, наречен Октав, срязва клончето на собствения си комфорт и то не толкова заради страх от смъртта, а от страх да не бъде „уволнен от живота”. Защо пък да иска да се откаже от това, за което много хора само мечтаят – луксозен начин на живот, воден в страхотен дом, с невероятна кола, супер скъпи пътувания? За да ни даде отговор на този въпрос, Бегбеде провокира с цинизъм и съвсем не крие тази своя способност. Напротив, заявява, че очаква скоро да се връчва Нобелова награда за провокация, а там той е ненадминат. Редно е тогава да се запитаме какво го е довело до тук.
Отговорът не закъснява. Поднесен е под формата на образа на Алфред Дюлер – обобщение на всички онези, които са виновни за корпоративната реалност; на онези, които приемат, че подемът на икономиката е положителна новина. Развивайки образа му само в рамките на една работна среща, Бегбеде улеснява характеристиката на този образ с фразата „АЛФРЕД ДЮЛЕР Е ЕДНО ГОЛЯМО ЛАЙНО”. Главните букви, както знаем, се приемат за крещене и този вопъл на автора трябва да бъде чут. За да направи това възможно, той разглежда същия проблем в доста по-големи размери и обявява своето кралство, Рекламата, за Третата Световна Война, в която има само губещи. Правото на всеки да мисли и да твори е отнето и протестът на Октав е да напише със собствената си кръв „свине” като знак на протест срещу всички Афредовци Дюлеровци. Символът на кръвта е познат в най-различни форми. За Бегбеде, това е начинът да се измъкне от омагьосания свят, който самият той създава. За да се измъкне от него, той мисли за достатъчно да получи своето собствено уволнение, а малко по-късно дори рисува картина на лелеяния от него свят без реклама. Мисли, че го заслужава не защото не разбира от реклама. Напротив, той дори ни запознава с двадесетте правила на криейтив отдела. Уви, усилията му остават напразни, защото му е отнето не само правото да мисли и да твори, но и това да има желания. Ще останете шокирани от това какво наказание е измислил авторът за тези, които утопично вярват, че има начин да се измъкнат от този омагьосан кръг.
Останал неразбран, Октав отхвърля бащинството като нещо ненужно в мизерния си живот, наслаждавайки се с мазохистичен цинизъм на болката, която сам си причинява и се отдава на платената любов и кокаина. Разрушително, отблъскващо, но провокативно. Само такива хора, които се самоунищожават могат да привлекат вниманието на консуматорското общество. Ако приемем пристрастяването на героя към този порок като метафора за лишения от смисъл живот, абстрахирайки се, че самият автор е имал този проблем, то лечението на Октав в психиатрична клиника може да се разгледа като опит на корпоративната реалност да не изпусне от ръцете си своите готови продукти. Дори правят компромис с морала, за който всички тръбят, но от който са лишени изцяло, и наемат за рекламно лице лека жена – една от любимките на техния продукт. Новият начин на живот го принуждава да изтъкне новите ценности и стига в една по-груба крайност, казвайки за хедонизма, че той „вече не е форма на хуманизма, а – паричен поток.”
Съвсем умишлено ще премълча какъв е финалът на книгата. Ще повдигна съвсем леко завесата, за да ви уверя, че е неочакван и напълно в стила на всичко, което ще прочетете преди да стигнете до него.
Ако трябва да бъда откровена, книгата „9.99” не ни казва нищо ново. Всички сме наясно до колко рекламата властва над света и колко опасна може да бъде тя за света около нас. Точно тук е разковничето – Фредерик Бегбеде ни доказва, че това е валидно не само за света около нас, но и за вътрешния ни свят, нашата психика. Не бързайте да свивате рамене и да казвате: „Това не се отнася за мен, аз мога да се контролирам.” След като прочетете книгата ще поставите това твърдение под съмнение. Ако не публично, то пред самите себе си. Аз ви я препоръчвам, заради провокацията, а това кой в какво ще я открие е въпрос на вътрешна нагласа и ценностна система.