петък, 26 ноември 2010 г.

Томислав Раум


Публикувам с любезното разрешение на Божидар Пангелов, препечатано от неговия блог - :http://bogpan.wordpress.com
______________________________________________

Томислав Раум е съвременен хърватски поет, който ми направи силно впечатление. Автор е на няколко книги с поезия. Тук ви предлагам няколко груби превода, за илюстрация от неговата книга на хърватски език „Gloomy Corridors“ ( Мрачни ( Сумрачни) коридори) с надеждата, че може да се намерят желаещи за превод от хърватски и за евентуално издаване на български език. Официалният сайт на автора е на адрес: http://tomislav-raum.110mb.com/poems.html. Приятно четене!

***
Имаше две сияйни луни

Имаше две сияйни луни
в едно огледало.
Оркестърът свиреше бавно, много бавно
„Приятелят, който някой трябва да има
е неговият най-добър враг“.

Имаше стара къща в центъра на град
В двойна сфера
в четиридесет променливи свята,
дълбоко надолу, високо нагоре:
Великото цвете между чувства и разум.

**
Bijahu dva sjajna mjeseca
u jednom zrcalu.
Orkestar je svirao jako sporo:
„The friend one should have is
one’s best enemy“.

Bijaše stara kuća u središtu grada
U dvostrukoj sferi
u četrdeset nestalnih svjetova,
duboko ispod, visoko iznad:
Veliki cvijet između srca i mozga.

***
Червени и жълти трамваи минават
и неонови светлини, и нощно небе
и първите капки дъждовни по листните жилки,
моят сън за къща вътре в къщата,
моят баща, моята майка, моята съпруга, моето дете,
тук? в обрата на пространството?
Трапецът се смрачава
в цирка на мечтите ми,
в гръдния кош
ръка кара сърцето да бие,
първо прави една черна линия,
след това – една светла,
вместо двойно не,
нещо – най-важното,
някои други слънца,
защото веднъж трябва да стане сериозно,
като ръка в ръка

***
Prolaze crveni i žuti tramvaji
i neonska svjetla i noćno nebo
i prve kapljice kiše na žilicama lišća,
moj san o kući unutar kuće,
moj otac, majka, moja žena, dijete,
ovdje? u preokretu prostora?

Smračuje se trapez
u cirkusu mojih misli,
u grudnom košu
ruka navodi srce na kucanje,
prvo napravi jednu tamnu crtu,
onda jednu svijetlu,
zatim dupli čvor,
nešto najznačajnije,
neka druga sunca,
jer jednom mora postati ozbiljno,
kao ruka u ruci.

*** (детенце ходеше)

Детенце ходеше,
размахваше ръчички,
ходеше то, тичайки.
Мъж един се забави
и през рамото му
в празнината погледна.
Детето спря да мига.
Жена, минаваща,
си затвори чадъра.

Близо до палатка в пустиня,
босоног разказвач на приказки
си играеше с пръстите на краката.
Жерави рисуваха
безкраен брой от уравнения.

Тъгата се повтаряше
чиста и силна, като литургия,
в линиите на вратите
в ухото
в самотата
в сълзите.

***
Dijete je hodalo
mašući rukama,
hodalo je trčeći.
Čovjek je usporio
i preko ramena
pogledao u prazno.
Dijete je prestalo treptati.
Jedna prolaznica
sklopila je kišobran.

Kraj šatora u pustinji,
bosonogi pripovjedač
igrao se prstima na nogama.
Ždralovi su iscrtavali
beskonačno mnogo jednadžbi.
Ponavljala se tuga,
čista i jaka kao liturgija,
u liniji vrata
u uhu
u samoći
u suzama.