петък, 5 ноември 2010 г.

"Алхимикът" - литературната кражба на хилядолетието (превод)


„Алхимикът” срещу „Сто години самота”
от Premji Premji
Част 1
„Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес, носител на Нобелова награда за литература през 1982 година, е един от най-добрите романи на всички времена. Този хумористичен роман е реален пример за креативното въображение и ето защо, Паулу Куелю заимства герои, качества на героите и подобен сюжет от гореспоменатото. От официалния сайт на Паулу Куелю всеки може сам да разбере, че Маркес не е любимият му писател. Причината е много проста – Паулу Куелю трябва да защити себе си от вдъхновението на Маркес. Сравнението между Маркес и Куелю е толкова глупаво – като сравнение между Средиземно море и река Нил.
Току-що преминали през първата страница на „Сто години самота”, можете да откриете „Алхимикът”.
„Всяка година около месец март дрипаво циганско семейство опъваше палатката си близо до селото и с голяма дандания от пищялки и барабани представяше новите изобретения. Най-напред донесоха магнита. Снажен циганин с планинска брада и врабешки ръце, който се представи под името Мелкиадес, свирепо разкри пред всички онова, което той самият наричаше осмото чудо на мъдрите алхимици от Македония. Тръгна от къща на къща, повлякъл две метални слитки, и всичко живо се изплаши, като видя, че казаните, котлите, клещите и мангалите изпопадваха от местата си, а дървените части скърцаха от отчаянието на гвоздеите и винтовете, които се мъчеха да се разковат, и дори отдавна изгубените предмети се появяваха там, където най-много ги бяха търсили, и се мъкнеха в шумен безпорядък подир магическите железа на Мелкиадес. „Нещата имат собствен живот — тръбеше циганинът грубо, — цялата работа е да им пробудиш душата“. Хосе-Аркадио Буендия, чието безмерно въображение отиваше винаги отвъд находчивостта на природата, и още по-нататък от чудото и магията, си помисли, че е възможно да използува онова безполезно изобретение, за да изтръгне златото от земята. Той размени мулето си и няколко ярета за двете намагнитени слитки.” (превод – Румен Стоянов, 1978 г.)
От гледна точка на алхимията, всичко е свързано с „Душата на света”. Забележете как душата на Паулу Куелю е събудена за голямо съзидание и как той черпи енергия от първата страница на Маркес! Само забележете приликата между имената Мелкиадес и Мелхизедек – Старият крал! Мелхизедек е библейски герой от Стария завет, който притежава безмерна мъдрост. Мелкиадес също притежава безмерна мъдрост. През следващия март циганите се завръщат. Този път, те носят телескоп. Хосе Аркадио Буендия е убеден в идеята за използването на откритието като оръжие. Мелкиадес се опитва да го разубеди, но накрая приема двете намагнитени слитки и три колониални монети в замяна на увеличителното стъкло. Тези пари са били от малкото сандъче със злато на Урсула, което е наследила от нейния баща и което е била закопала под леглото си.
В „Алхимикът”, когато момчето пожелава да пътува по света, неговият баща му дава кесия, която съдържа три древни испански монети. Парите били намерени един ден в полята. Бащата иска да бъдат част от наследството му.
Само сравнете приликите - дори в броя на монетите и в източника на наследство. Това ясно показва, че Паулу Куелю е повлиян силно от Маркес!
Когато сънчевият проект на Хосе Аркадио Буендия се проваля, Мелкиадес, честният циганин, връща парите двойно в замяна на увеличителното стъкло и оставя няколко португалски карти и няколко инструмента за навигация. В совбствения си ръкопис, той предлага сбит сентезис на ученията на монаха Хърман. (Монахът на Хърман принадлежи ли на стария коптски манастир?). След като провежда няколко експеримента, Хосе Аркадио Буендия обявява, че земята е кръгла, като портокал. Целият Макондо е убеден, че той си е загубил разсъдъка. Когато Мелкиадес се връща, той му отдава публична възхвала и му дава подарък – лабораторията на един Алхимик!
Скъпи читатели, само си представете каква връзка съществува между Мелкиадес и Хосе Аркадио Буендия, човекът, който е бил водач на пътешествие, което е продължило двадесет и шест месеца и основал Макондо. Не е ли подобна на връзката между Алхимика и момчето Сантяго? Пътешествието на Сантяго също продължава приблизително същото количество време. Какво би трябвало да разберем от това сравнение на времето за пътуване! Целта на пътешествието на Буендия и да открие излаз на море, но тази на Сантяго е да пресече пустинята и да стигне до Пирамидите за своето съкровище. В алхимията, когато морето се оттегля, се образуват пустини! Хосе Аркадио Буендия открива, че Макондо е заобиколено от вода, а Сантяго – пустиня около пирамидите!
Продължения:
част 2 - тук
част 3 - тук

'The Alchemist': A stolen treasure
‘The Alchemist’ VS ‘One Hundred Years of Solitude’

One Hundred Years of Solitude by Gabriel Garcia Marquez, winner of the 1982 NOBEL PRIZE FOR LITERATURE, is one of the finest novels of all times. This comic novel is a real example of creative imagination and that’s why Paulo Coelho picked up characters, qualities of characters and a similar plot from the above. From the official website of Paulo Coelho, one can easily understand that Marquez is not his favorite writer; the reason is very simple that Paulo Coelho has to protect himself from the inspiration of Marquez. The comparison between Marquez and Paulo Coelho is so silly, like a comparison between Mediterranean and river Nile!

Just go through the first page of One Hundred Years of Solitude, you can find out ‘The Alchemist.’

In every year during the month of March a family of ragged gypsies would set their tents near Macondo and then they would display new inventions. This time they brought the magnet. Melquiades, a heavy gypsy with an untamed beard and sparrow hand, put on a bold public demonstration of what he himself called the eighth wonder of the learned ALCHEMISTS of Macedonia. He went from house to house dragging the two metal ingots and ingots did their magic, like pots, pans, tongs etc tumble down from their places, the lost metal items reappeared! Melquiades proclaimed with a harsh voice: “Things have a life of their own. It’s simply a matter of waking up of their souls.” Jose Arcadio Buendia, the founder of Macondo, thought that it would be possible to extract gold from the bowels of earth. He traded his mule and a pair of goats for the two magnetized ingots.
The term of alchemy, everything is related to Soul of the world. See, how Paulo Coelho’s soul is awakened for a great creation and how he draws energy from the first page of Marquez! Just notice the similarity between the names Melquiades and Melchizedek: the Old king! Melchizedek is a Biblical character from Old Testament, who possesses immense wisdom. Melquiades also possess immense wisdom. In the next March gypsies return. This time they brought a telescope. Jose Arcadio Buendia conceived the idea of using that invention as a weapon of war. Melquiades tried to dissuade him, but he finally accepted two magnetized ingots and three colonial coins in exchange for the magnifying glass. That money was from Ursula’s small chest with gold that she had inherited from her father and that she had buried underneath her bed.
In The Alchemist, when the boy wishes to travel around, his father gives him a pouch that held three ancient Spanish gold coins. The money was found one day in the fields. His father wants it to be a part of his inheritance
Just compare the similarities even in the number of coins and their source of inheritance. It clearly indicates that Paulo Coelho is greatly influenced by Marquez!
When the solar war project of Jose Arcadio Buendia fails, Melquiades, the honest gypsy returns his doubloons in exchange for the magnifying glass and leaves some Portuguese maps and several instruments of navigation. In his own handwriting he set down a concise synthesis of the studies by Monk Herman. (Does monk Herman belong to the old Coptic monastery?). After conducting several experiments Jose Arcadio Buendia proclaims that the earth is round, like an orange. The whole Macondo is convinced that he had lost his reason. When Melquiades returns back, he gives a public praise and gives him a gift: the laboratory of an Alchemist.
Dear readers, just imagine, what kind of relationship exists between Melquiades and Jose Arcadio Buendia, the man who was the leader of the travel which lasted for twenty six months and founding of Macondo. Isn’t it similar to the relationship between the Alchemist and Santiago the boy? Santiago’s travel also lasts for nearly the same amount of time. What should we understand from this comparison of travel time! The aim of travel of Buendia is to find out an outlet to the sea, but that of Santiago is to cross the desert and reach the Pyramids for his treasure. In alchemy, when the sea recedes, deserts form! Jose Arcadio Buendia finds out that Macondo is surrounded by water and Santiago, desert around the pyramids!

Sequels
part 2 -
http://vessislava.blogspot.com/2010/11/blog-post_11.html
part 3 - here