петък, 12 ноември 2010 г.

"Алхимикът" - литературната кражба на хилядолетието (превод), последна част

ч. 3
Хосе Аркадио, по-големият син на Хосе Аркадио Буендия пристиха, след като е бил по света шестдесет и пет пъти и започва да разказва истории за различни преживявания на членовете на семейството и други, напомня калибъра на Сантяго в разказването на истории на мавританското момиче и арабските момчета в оазиса. Паулу Куелю е много умел – той знае как да слее различни качества на различни герои у Сантяго, идеалният герой! Връзката между Аурелиано Буендия и Мелкиадес е нещо като връзката между Англичанина и Алхимика. Когато Мелкиадес започва да пише своите пергаменти на родния си език, историята и бъдещето на Макондо са написани. Написано е, което означава МАКТУБ, според Паулу Куелю! Кажете ми, кой е Алхимикът – Макрес или Паулу Куелю?
После, избухва гражданската война между консерватори и либерали. Полковник Аурелиано Буендия става лидер на либералите. Той напуска Макондо с Аркадио, който става ужасен диктатор. Когато консервативните сили атакуват Макондо, те залавят Аркадио и го задържат преди кладата. Тази гражданска война е разгледана като война между различни племена в пустинята, която може да продължи години, според Паулу Куелю. Ето, агресорите екзекутират лидера на Макондо. Само ролите са разменени в „Алхимика”. Друга подобна ситуация е също там: когато битката в Банановата компания започва, 3000 местни души са убити жестоко от въоръжените полицаи на консерваторите и лидера на стачката, Хосе Аркадио Сегундо, е пощаден! Труповете са хвърлени в морето. В „Алхимикът” 2000 въоръжени местни от Ал Файом убиват жестоко 500 нашественика. Те залавят водача и го обесват. Но Паулу Куелю не казва къде са хвърлени труповете. Всичко е разменено.
Поколения се сменят и Хосе Аркадио, синът на Аурелиано Сгундо и Фернанда дел Каприо, е изпратен в Рим да участва в семинар, така че в бъдеще да стане Папа, което ще подобри уважението към семейство Буендия. Но той просто остава извън Рим, но той просто е много внимателен в писането на писма до майка си за животът на семинара. Хосе Аркадио е изхвърлен от семинара и разбира се, Сантяго също би трябвало да бъде! Паулу Куелю е страхотен магьосник.
Синът на Рената, Аурелиано Вавилония започва да дешифрира кодовете в пергаментите, оставени от Мелкиадес. Той научава наизуст фантастичните легенди от разпадащите се книги, синтезът от учението на инвалида Херман, бележките по науката демонология, ключовете към философския камък. Той достига до своето юношество без да знае нищо за своето собствено време, но с основни познания на средновековен човек. Той разбира, че пеграментите на Мелкиадес са на санскритски! МАркез също има индианска връзка! По време на описвания процес е също там под формата на дух. Паулу Куелю претендира да бъде алхимик и експерт по демонология!
Когато Хосе Аркадио идва от Рим, той трябва да продаде всичко, включително онези седемтесет и два казана, за да преживява, тъй като семейните приходи са в толкова лошо състояние! Тогава, той приютява четирима юноши и една нощ открива, че съкровището на Урсула е било скрито под дъските в нейната спалня – същото, за което Аурелиано Сегундо е прекопал всеки инч от двора, както Сантяго копае близо до пирамидите! Хосе Аркадио разбира, че Аурелиано може да говори за Рим, тъй като е живял там няколко години. „Всичко се знае” – бил отговорът, който получил от Аурелиано. След известно време, той изпъжда четирите момчета, които знаят за местонахождението на тези три торби, пълни със златни монети от къщата. Един ден те брутално убиват Хосе Аркадио и открадват съкровището. Напомня ли ви гореспоменатият инцидент, драги читатели, за загубеното злато на Сантяго близо до пирамидите? Паулу Куелю е страхотен разказвач на истории, в които заимства само това, което иска от другите?
Когато Амаранта Урсула и нейният съпруг Гастон се връщат от Брюксел, тя открива, че в къщата няма жена. Макондо е в руини. Извън всякакво отчаяние, Гастон влиза в стаята на Мелкиадес; той получава удоволствие от това да си припомня с него скритите ъгли на страната си, която Аурелиано е знаел, така сякаш е прекарал известно време там. Когато Гастон пита откъде знае всичко това, Аурелиано отговоаря: „Всичко се знае!” Не е ли това МАКТУБ в Арабия? По време на процеса на разшифриране на пергаментите на Мелкиадес, той научава санскрит, латински, френски и гръцки. Сантяго научава латински в семинарията и арабски, по време на пътуванията си. Така, Паулу Куелю редактира тук, като избягва някои от езиците, научени от Аурелиано Вавилония.
Макондо е в руини и всички се отправят към други места. Гастон се връща в Брюксел. Амаранта Урсула очаква дете, за сега, от Аурелиано. Когато детето се ражда, то има свинска опашка. Амаранта умира от прекалена загуба на кръв, поради усложнения. Аурелиано покрива мъртвото тяло и слага детето в кошница, като се ските безцелно, а след това разбира, че приятелите са копелета! Когато се връща, той не открива детето. Но трупът на Аманда е купчина от камъни под одеалото. Пирамидите са също купчина от камъни, които съдържат труповете на фараоните от Египет! И Маркес, и Куелю използват тази фраза само по веднъж в двете книги – доста интересно, нали?

Неочаквано, Аурелиано открива, че детето е изядено от червени мравки, което разгадава ключа от пергамента на Мелкиадес, в който се казва: „Първата линия е вързана към дърво, а последната – изядена от мравките.” Той чете семейната история в търсене на собствената си идентичност и разбира, че Амаранта Урсула е негова леля. Вятърът духа със силата на циклон и преди края на последните редове, той разбира, че никога няма да напусне тази стая. Накрая, крадът на огледалата е изчезнал от гнева на вятъра. Макондо е разрушен от библейски ураган, но продуктът на въображението на Паулу Куелю създава „СИМУМ”, който може да разруши лагерите на враговете. Паулу Куелю достига всичко, като размества. Всичко е разместено.
Има безброй примери от „Сто години самота” в „Алхимикът”. Паулу Куелю пише: „Ако той е написал някога книга, той е мислел, че ще представи по един човек наведнъж, така че читателят да не трябва да се тревожи за запомнянето на много имена.” Това изречение от „Алхимика” само по себе си е доказателство, за подхода на Куелю към Маркес.
Колко жалко, че никой критик не е сравнил Куелю с Маркес!
„Красотата е истина, истината е красота” – Джон Кийтс



Jose Arcadio, the elder son of Jose Arcadio Buendia arrives who had been around the world sixty-five times, and starts telling his stories of different experiences to the family members and others, reminds Santiago’s caliber in telling stories to the Moorish girl and the Arab boys of the oasis. Paulo Coelho is very cunning; he knows how to fuse together the different qualities of different characters into Santiago, the ideal character! The relation between Aureliano Buendia and Melquiades is something like the relationship between the Englishman and the Alchemist. When Melquiades starts writing his parchments in his own language, the history and future of Macondo is written. It is written, which means MAKTUB according to Paulo Coelho! Tell me, who is the Alchemist, Marquez or Paulo Coelho?

Then the civil war breaks out, between conservatives and liberals. Colonel Aureliano Buendia becomes the leader of liberals. He leaves Macondo with Arcadio, who becomes a terrible dictator. When the conservative forces attack Macondo, they capture Arcadio and keep him before the firing squad. This civil war is treated as the war between different tribes in the desert which might last for years according to Paulo Coelho. Here the invaders execute the leader of Macondo. Just the roles reversed in The Alchemist. Another similar situation is also there: when the strike starts in Banana Company, 3000 native people are butchered by the armed policemen of conservatives and the leader of the strike, Jose Arcadio Segundo, is spared! The dead bodies are thrown into the sea. In The Alchemist 2000 armed natives of Al-Fayoum butcher 500 invaders. They capture the leader and hang him. But Paulo Coelho does not speak where there bodies are thrown away. Everything is reversed
Generations pass and Jose Arcadio, the son of Aureliano Segundo and Fernanda del Caprio, is sent to Rome to attend a seminary so that in future he will become the Pope which will improve the reverence of Buendia family. But he simply stays outside Rome, but he is very vigilant in writing letters to his mother about the seminary life. Jose Arcadio is a drop out of seminary and of course Santiago should also be! Paulo Coelho is a great magician.
The son of Renata, Aureliano Babylonia starts deciphering the codes in the parchments left by Melquiades. He learned by heart the fantastic legends of the crumbling books, the synthesis of the studies of Hermann the cripple, the notes on the science of demonology, the keys to the philosopher’s stone. He reached adolescence without knowing a thing about his own time but with the basic knowledge of a medieval man. He understands the parchments of Melquiades are in Sanskrit! Marquez also has an Indian connection! During the deciphering process also Melquiades is there in the form of a ghost. Paulo Coelho is claimed to be an alchemist and an expert in demonology!
When Jose Arcadio comes from Rome he has to sell every thing including those seventy two chamber pots for a living since family income is in such a bad shape! Then he befriends four adolescent children and one night they find out the treasure that Ursula had hidden under the slabs in her bedroom (for which Aureliano Segundo had dug every inch of the court yard, like Santiago digging near the pyramid!). Jose Arcadio understands that Aureliano can talk about Rome like he had lived there for several years. ‘Everything is known’ was the reply he got from Aureliano. After some time he expels the four boys from the house who know about the whereabouts of those three sack full of gold coins. One day they brutally murders Jose Arcadio and steal away the treasure. Does the above incident remind you, dear readers, and the loss of gold of Santiago near the pyramids? Paulo Coelho is a great story teller that he will take only that he wants from others!
When Amaranta Ursula and her husband Gaston return from Brussels, she finds out that there is no woman in home. Macondo is in ruins. Out of boredom Gaston enters the room of Melquiades; he takes pleasure in recalling with him the most hidden corners of his country which Aureliano knew as if he had spent some time there. When Gaston asks, how do you all this, Aureliano replies: everything is known! Is it not MAKTUB in Arabic? During the process of deciphering the parchments of Melquiades, he learns Sanskrit, Latin, French and Greek. Santiago learns Latin in the seminary and Arabic during his travel. So Paulo Coelho does an editing here by avoiding some languages known by Aureliano Babilonia.
Macondo is in ruins and everyone starts leaving for other places. Gaston returns to Brussels. Amaranta Ursula is expecting a child by now from Aureliano. When the child is born, it has a pig’s tail. Amaranta dies of excessive bleeding due to the complications. Aureliano covers the dead body and keeps the child in a basket and wanders aimlessly, and then he understands friends are bastards! When he returns, he is not able to find out the child. But the corpse of Amaranta is a pile of stones under the blanket. The pyramids are also a pile of stones which contains corpses of Pharaohs of Egypt! Both Marquez and Paulo Coelho used this phrase only once in both the books, quite interesting isn’t it?

Suddenly Aureliano finds out that the child is eaten by red ants, which reveals the keys of Melquiades’s parchments which say: ‘The first of the line is tied to a tree and the last being eaten by the ants.’ He reads the family history in search of his identity; he understands that Amaranta Ursula is his aunt. The wind blows with cyclonic strength and before completion of the last line; he understands that he would never leave that room. Ultimately the city of mirrors is vanished by the wrath of wind. Macondo is destroyed by the biblical hurricane but Paulo Coelho’s brainchild creates a “SIMUM” which could destroy the enemy camps! Paulo Coelho achieves everything by just reversing. Everything is reversed

There are innumerable examples from One Hundred Years of Solitude in The Alchemist. Paulo Coelho writes: if he ever wrote a book, he thought, he would present one person at a time, so that the reader wouldn’t have to worry about memorizing a lot of names. This sentence from ‘The Alchemist’ itself is the proof of Paulo Coelho’s approach toward Marquez.

How unfortunate is that not even a single critic compared Paulo Coelho with Marquez!


“Beauty is truth, truth is beauty.” - John Keats