понеделник, 8 ноември 2010 г.

"Алхимикът" - литературната кражба на хилядолетието (превод), ч.2



Хосе Аркадио Буендия е очарован от необятната мъдрост, притежавана от Мелкиадес. Обяснението за зачатъците на лаборатория на Хосе Аркадио Буендия, напомня лабораторията, създадена от Англичанина. Маркес разказва в детайли дори минутата в самата първа глава, Паулу Куелю – някъде близо към края! Той знае как да си играе с позиционирането също!
„Несложната лаборатория — без да се брои изобилието от хаванчета, фунии, реторти, цедки и цедилки — се състоеше от първобитен жарник, стъклена епруветка с дълга тясна шийка, подражание на философското яйце, и един дестилатор, съграден от самите цигани по съвременните описания на трираменната колба на еврейката Мария. Освен тези неща Мелкиадес остави мостри от седемте метала, съответствуваши на седемте планети, формулите на Мойсей и Зосим за удвояване на златото и редица записки и чертежи за процесите на Великия магистериум, които позволяват на съумелия да ги изтълкува да опита произвеждането на философския камък. Съблазнен от простотата на формулите за удвояване на злато, Хосе-Аркадио Буендия ухажва Урсула в продължение на няколко седмици, за да му позволи да изрови колониалните й монети и да ги увеличи толкова пъти, колкото е възможно да се подраздели живакът. Урсула отстъпи, както се случваше винаги, пред непреклонното инатене на мъжа си. Тогава Хосе-Аркадио Буендия тури трийсет дублона в една тенджера и ги сплави с медни стърготини, жълт арсениев сулфат, сяра и олово. Сложи всичко това да ври на буен огън в котел с репено масло, докато получи гъст и вонящ сироп, който все повече заприличваше на прост карамел, отколкото на великолепно злато. В необмислени и отчаяни дестилационни процеси, сплавено със седемте планетни метала, обработено с херметически живак и кипърски син камък и отново сварено в свинска мас по липса на репено масло, скъпоценното наследство на Урсула беше сведено до овъглена пръжка, която не бе възможно да се откъсне от дъното на котела.” (превод – Румен Стоянов, 1978 г.) (това обяснение определя Англичанина – той има книги и формула. Алхимикът прави това накрая).
Тук, Мелкиадес не знае как да удвои количеството злато. Но алхимикът на Паулу Куелю, който е на двеста години (като франкисканец, двестагодишния стар скитник от „Сто години самота”) знае как да превърне оловото в злато, защото той има майсторска изработка – философският камък. Бедният Мелкиадес, остаряващ и очакващ смъртта, има само идея за това! Колко тъжно! И колко е умен Паулу Куелю, създаващ свой собствен алхимик через техниката на въображаемото (точно като да вземеш негативите във фотографията), като разтвор и коагулация на различни герои! Той е Майсторът на Всички Занаяти!
Паулу Куелю използва способностите за предчувствие на Аурелиано Буендия в отливката на героя Сантяго. Хосе Аркадио Буенфендиа открива Макондо, защото не е в състояние да разгадае съня си, а Сантяго отива при старата циганка, която живее в Тарива. Пиалр Тернера е експерт в справянето с предзнаменованията. Един детайлен анализ ще разбули тайната, че старата циганка не е никой друг, а героят Пилар Тернера на Маркез. „Пилар Тернера” знае как да чете бъдещето по карти. Тя остава с родителите си в Макондо. Паулу Куелю е много хитър и я преобразява в човек, който разгадава сънища.! Когато обяснява за циганите, отвличащи деца, това ни кара да изтичаме при Хосе Аркадио, по-големия син на Хосе Аркадио Буендия. Когато циганката докосва дланите на Сантяго, неговото тяло потреперва, което напомня ситуацията, когато Пилар Тернера докосва Хосе Аркадио. Ето защо хората наричат „Алхимикът” „Магическа приказка” – от магическия реализъм към черната магия, която си е пладнешки обир! Хосе Аркадио Буендия разгадава съня си след като преминава леда. Той планира направата на град от ледени блокове. Ще бъде студен град – мечтае той. Пирамидите са каменни блокове ... когато Буендиа успява да раздели златото от изгорелите остатъци, Урсула е щастлива, те са успяли да представят алхимията.
Караваната на циганите е символ на прогреса, който те докарват в Макондо. Когато Хосе Аркадио напуска Макондо, Урсула тръгва да го търси. Когато група хора достигат до Макондо заедно с Урсула, той се развива в град, добре уреден от Хосе Аркадио Буендия. Хората, които са дошли с Урсула разнасят новината за доброто качество на почвата и той се превръща в активен град с магазини и работилници и постоянен търговски път, по който идват първите араби. Хосе Аркадио Буендия става всичко – най-важният – в Макондо (Вожд) и решава да засади бадемови дървета по улиците.



Сега сравнете оазиса Ал-Файом с Макондо. Той също е път за кервани. Хората от карваните донасят прогреса и съзидателното въображение от външния свят. Макондо също е бил неутрален град, докато консерваторите идват с шест въоръжени мъже. Тук, в оазиса Ал-Файом, предчувствието на Сантяго спасява оазиса. Аурелиано е известен със своите предчувствия – това качество е съзнателно слято в героя Сантяго. Доста интересно, нали? Ето какъв е калибърът на Куелю! Хосе Аркадио Буендия – вождът на Макондо, - се противопоставя на магистрата Дон Аполинар Москот и неговите въоръжени мъже. След като Аурелеано Буендия се жени за дъщерята на Москот, той довежда шестима полицая, въоръжени с пушки, на които той поверява пазенето на закона и реда и никой не си спомня първоначалното споразумение да няма въоръжени хора в града. По време на изборите, те скриват дори ножовете. Всяко оръжие е при магистратите. Не забелязвате ли приликите в сюжетите?

I hope, now you would understand why Paulo Coelho does not like Marquez.
Jose Arcadio Buendia is fascinated by the immense wisdom possessed by Melquiades. The explanation of the rudimentary laboratory of Jose Arcadio Buendia, reminds the laboratory set by the Englishman. Marquez gives even the minute details in the first chapter itself, Paulo Coelho: some where nearing the end! He knows how to play with positions also!
The laboratory – in addition to a profusion of pots, funnels, retorts, filters, and sieves- was made up of a primitive water pipe, a glass beaker with a long, thin neck, a reproduction of the Philosopher’s egg, and a still that the gypsies themselves had built in accordance with alembic of Mary and Jew. Along with those items, Melquiades left samples of the seven metals that corresponded to the seven planets, the formulas of Moses and Zosimus for doubling the quantity of gold, and a set of notes and sketches concerning the process of the Great Teaching that would permit those who could interpret them to undertake the manufacture of philosopher’s stone. Seduced by the simplicity of formulas to double the quantity of gold, Jose Arcadio Buendia paid court his wife. When she gives him the three gold coins, he throws those coins into a pan and fuses them with copper filings, orpiment, brimstone and lead, which ultimately results in Ursula’s inheritance reduced to a large piece of burnt hog cracklings that was firmly stuck to the bottom of the pot.
(This explanation defines English man, he has books and formulae. Alchemist does this in the end)
Here Melquiades does not know how to double the quantity of gold. But Paulo Coelho’s alchemist, two hundred years old (Like Franciscan, the two hundred year old vagabond from One Hundred Years Of Solitude) knows how to convert lead to gold because he has the masterwork: the philosopher’s stone. Poor Melquiades, ageing and awaiting death, has only an image of that! How sad! And how clever is Paulo Coelho, creating his own alchemist by the technique of imaging (just like taking negatives as in photography) by dissolving and coagulation of various characters! He is the Master of All crafts!
Paulo Coelho uses the capability of Aureliano Buendia’s premonitions in moulding the character of Santiago. Jose Arcadio Buendia founds Macondo because he is not able to decipher his dream and Santiago goes to the old gypsy woman who lives in Tarifa. Pilar Ternera is an expert in dealing with omens. A close analysis will reveal that the old gypsy woman is none but the character Pilar Ternera of Marquez. ‘Pilar Ternera’ knows how to read the future in cards. She stays with her parents in Macondo. Paulo Coelho is very cunning that he converted her to an interpreter of dreams! When he explains about the gypsies kidnapping children, it makes us remember the running away of Jose Arcadio, the elder son of Jose Arcadio Buendia. When the gypsy woman touches Santiago’s palms, his body trembles, which reminds the situation when Pilar Ternera touches Jose Arcadio. Pilar Ternera has the ability to interpret omens that she gives warnings to Colonel Aureliano Buendia later. Here also Paulo Coelho is successful in reversing the roles! That’s why people call The Alchemist A magical fable: – from magical realism to black magic of stealing in day light! Jose Arcadio Buendia deciphers his dream after he comes across ice. He plans for a city made of ice blocks. It will be a cold city, he dreams. Pyramids are made of stone blocks… when Buendia succeeds in separating gold from the burnt out residue, Ursula is happy, they are successful in introducing Alchemy.
The caravan of the gypsies is a symbol of progress that they bring to Macondo. When Jose Arcadio leaves Macondo, Ursula goes in search of him. When a group of people reaches Macondo along with Ursula, it develops into a town, well designed by Jose Arcadio Buendia. The people who had come with Ursula spread the news of the good quality of its soil and its privileged position with respect to the swamp, so that from narrow village of past times it changes into an active town with stores and workshops and a permanent commercial route over which first Arabs arrives. Jose Arcadio Buendia becomes all in all of Macondo (Chieftain) and decides to plant almond trees in the streets.
Now compare Al-Fayoum oasis with Macondo. It’s also a caravan route. The people of the caravan bring progress and creative imagination of outer world. Macondo was also a neutral town until the conservatives came with six armed men. Here in Al-Fayoum oasis, the premonition of Santiago saves the oasis. Aureliano is known for his premonitions; this quality is knowingly fused into the character Santiago. Quite interesting, isn’t it? That’s what the caliber of Paulo Coelho is! Jose Arcadio Buendia, the chieftain of Macondo, opposes the magistrate Don Apolinar Moscote and his armed men. After Aureleano Buendia gets married to the daughter of Moscote, he brings six policemen armed with rifles to whom he entrusted maintenance of law and order, and no one remembered the original agreement not to have armed men in the town. During election process, they take away even the kitchen knives. Every arm is with the magistrate. Don’t you notice the similarities in plots?