Чудесното и плашещото

Колонката ми в "Е-лит.инфо"

През изминалата седмица 19 – 25.11.2012 г.,  улисана в подготовка за предстоящия Зимен панаир на книгата и тази на алманах „Кръстопът на изкуствата”, имах малко време за четене. Затова и си избрах „Кула за птици” – сборник разкази от руски автори, преведена на английски от Холи Смит (защо се е стигнало до там е дълга тема). Няма да правя анализ на същите. Само ще ви споделя една мисъл от Виктор Колпаков, автор на „Акордьорът на пиана”:

„Ако е чудесно, не е възможно да бъде плашещо.”

Дали подобна сентенция е вярна? Мисля, че всеки може да си отговори сам, без да навлизаме в подробности за философските понятия „чудесно” и „плашещо”.

Чисто етимологично, „чудесен” идва от думата „чудо” – „нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност.” Хайде сега да се запитаме – можем ли да приемем с възторг нещо необичайно, което няма аналог? В която и да е сфера не само на изкуството, но на живота въобще. Насладата за окото или за интелекта може и да е факт, но често възникват въпроси от типа на:

Мога ли да се насладя, без да ме дебне опасността от конкуренция?

Мога ли да приема толкова необичайно чудо като естествено или мозъкът ми играе лоша шега?

Мога ли да приема чудото, без да търся обянсения?

И така нататък, и така нататък. А всички тези въпроси показват само едно. Чудото ни кара да се чувстваме застрашени. Не в друго отношение, а именно в това – на нашата неповторимост. На поразителния ефект, който можем да окажем върху околните ни себеподобни. Тогава вече насладата изчезва и отстъпва място на уродливата си посестрима – несигурността.

А чудесата са навсякъде около нас. Не само в клишираното вече „На Коледа стават чудеса.”  Дори в мечтата да се приберем, да се погрижим за хигиената си и след това да се отпуснем в мекото кресло с чаша обичана напитка и великолепна книга, която ще ни отведе далеч, далеч от всичко плашещо. От всичко необичайно, но толкова чудесно.