понеделник, 5 ноември 2012 г.

Традиции и новаторство

Седмична колонка в "Е-лит.инфо":


В края на октомври обикновено отново се разделяме около една и съща идея, колкото и оксиморонно да звучи това. В нощта на последния ден от този месец по българските (ама ха!) улици излизат маскирани духове, вещици, дяволи и каква ли не нечиста гад. А на следващия ден се чества паметта на народните будители. За децата е добре. Крещели цяла нощ „Номер или лакомство” и събирали бонбони, облечени като какви ли не призрачни създания, могат да си отпочинат. Ама възрастните! Тях не ги ли е срам? Ами срам ги е и дори споделят на фейсбук-профилите си инфантилни статуси от типа на: „Кажи НЕ на чуждопоклонничестово! Кажи НЕ на Хелоуин!” и го сравняват с нахлупването на „бурка”.
Точно в тази нощ, макар и маскирани по почина на тези „мръсни, чужди, небългарски” традиции, няколко писатели се събраха в галерия „Класика” в столицата не за да поискат почерпка. Не за да изплашат читателите си – нали са „чуждопоклонници”, та предпочитат да си ги глезят. Сигурно с комерсиална цел. И въпреки това. Слово, под формата на книгите им и тяхното собствено представяне; Театър, под формата на прекрасно изпълнение на млада актриса; Кино, под формата на мултимедийни трейлъри и презентации; Приложни изкуства под формата на тематични украси  някак надделяваха над простичкото обличане на костюми и безсмисленото тъпчене с бонбони. Беше си будителско от където и да го погледнем. Нещо повече, същите тези творци почетоха паметта на по-големите – не само като възраст, но и като умения – с прочитане на откъси от техни произведения. Като „Дървото на вси светии” от Рей Бредбъри.  Всъщност, точно там е и отговорът за това що е то Хелоуин и кой има право да го чества.
А същите онези, които призоваваха за анти чуждопоклонничество, на втори ноември вече накичиха стените си с клипове, в които мюсюлмани колят един техен „вероотстъпник”. И отказват да ги изтрият, защото трябвало „да се знае”! Та вие преценете сами кои са страшните, кои са грозните и кои, най-вече, са полезни за децата, които в израстването си имат нужда от нещо повече от хубави дрешки, вкусна храничка и среднощни купони.  Имат нужда и от духовна храна, за да не останат с впечатление, най-малкото, че Рей Бредбъри е поредната печеливша компания.