вторник, 27 ноември 2012 г.

Лудница





(на всички млади приятели, които не винаги разбирам, но много ценя)



Метростанция. Едно такова заспало време, когато децата са в училища и университети, а повечето работещи – в сградите на работодателите си. Таймерът отчита още десет минути до следващата мотриса и се отпускам на една от седалките. Топло, уютно, само музика нарушава неестествената тишина.  Как да не си отворя книгата и да не ѝ се отдам?
Отговорът идва от група дългокоси тийнове с неопределен пол. Косите са в стил „раста”, но поне на три месеца. Широки, смъкнати дънки откриват част от още детските им тела. Безформени суитчъри висят върху тези закачалки от кости и кожа. Зъбките и на петимата са с фешън брекети. А някога протестирахме срещу опитите да ни наложат униформи.
Сред бясното крещене на нечленоразделни звуци и фалшивото припяване с мутиращи гласове на песни, от които успявам да различа само Tainted Love на Marilyn Manson (еклектиката също е приоритет на младите), най-после успявам да разбера причината за еуфорията им. Не, че не им принадлежи по default, заедно с чара на младостта, но в този момент бе някак твърде екзалтирана. А причината? Същата, която ни караше нас да изглеждаме като хилещи се хиени – една от учителките бе болна и това им осигуряваше нужната доза time off, от която “старците” хищнически се опитваха да ги лишат, набутвайки ги във всевъзможни клубове, школи и прочие shit-ни.
С удоволствие отбелязвам, че съм влязла в кожата им и въпреки изправената със сешоар коса и впитите дънки, въпреки коженото яке и камбаните на Metallica в главата ми, искам да сляза една станция по-рано, да се натъпча с junk в McDonald’s и да псувам, докато изучавам как точно звучи гласът ми между 14 и 16 часа.
Само че на мен няма да ми се скарат снизходително, няма и да ме приберат в детска педагогическа стая (още имало такива, ей!). Направо – в лудницата. Но там може някой да е в състояние да плете „раста”. И да е наясно с новата музика. И няма да ми се налага да работя, за да ям (че и да пия, както казва ценен за мен човек).
This is the new Shit!