(на всички млади приятели, които не винаги
разбирам, но много ценя)
Метростанция. Едно такова
заспало време, когато децата са в училища и университети, а повечето работещи –
в сградите на работодателите си. Таймерът отчита още десет минути до следващата
мотриса и се отпускам на една от седалките. Топло, уютно, само музика нарушава
неестествената тишина. Как да не си
отворя книгата и да не ѝ се отдам?
Отговорът идва от група
дългокоси тийнове с неопределен пол. Косите са в стил „раста”, но поне на три
месеца. Широки, смъкнати дънки откриват част от още детските им тела. Безформени
суитчъри висят върху тези закачалки от кости и кожа. Зъбките и на петимата са с
фешън брекети. А някога протестирахме срещу опитите да ни наложат униформи.
Сред бясното крещене на
нечленоразделни звуци и фалшивото припяване с мутиращи гласове на песни, от
които успявам да различа само Tainted
Love на Marilyn Manson (еклектиката също е приоритет на младите),
най-после успявам да разбера причината за еуфорията им. Не, че не им принадлежи
по default, заедно с
чара на младостта, но в този
момент бе някак твърде екзалтирана. А причината? Същата, която ни караше
нас да изглеждаме като хилещи се хиени – една от учителките бе болна и това им
осигуряваше нужната доза time
off, от която “старците” хищнически се опитваха да ги лишат, набутвайки
ги във всевъзможни клубове, школи и прочие shit-ни.
С удоволствие отбелязвам, че
съм влязла в кожата им и въпреки изправената със сешоар коса и впитите дънки,
въпреки коженото яке и камбаните на Metallica в главата ми, искам да сляза една станция по-рано,
да се натъпча с junk в McDonald’s
и да псувам, докато изучавам как точно звучи гласът ми между 14 и 16 часа.
Само че на мен няма да ми се
скарат снизходително, няма и да ме приберат в детска педагогическа стая (още
имало такива, ей!). Направо – в лудницата. Но там може някой да е в състояние
да плете „раста”. И да е наясно с новата музика. И няма да ми се налага да
работя, за да ям (че и да пия, както казва ценен за мен човек).
This is the new Shit!
Няма коментари:
Публикуване на коментар