„Странноприемницата”, Явор Цанев

можете да прочетете

и тук

Издателство – “Gaiana book&art studio”

Година – 2013 г.

Издателска редакция – Кети Илиева

За първи път срещнах името на Явор Цанев във „Фейсбук” като основател на периодичното издание за фантастични, фентъзи, криминални и хорър разкази „Дракус” – едно от малкото на родния пазар, които не само се интересуват от съвременни български автори, но и ги поощряват. С радост научих и за това, че е носител на специалната награда на семейство Мелконян в конкурса за фантастичен разказ до 1000 думи на името на Агоп Мелконян за настоящата 2013 година за разказа му "Селцето". Ето защо, съвсем логично, очаквах новата му книга „Странноприемницата”, сигурна, че ми предстоят приятни часове на четене. Двадесет и четирите разказа и една кавърверсия на „Малката кибритопродавачка” могат да се прочетат за няколко часа, а можете и да удължите удоволствието си до няколко дни. Въпрос на личен избор и настройка.

Първото, което ми направи впечатление в разказите на Явор, е невероятният ритъм, който определено ускорява пулса ви. Постига го както с елиптични изречения и звукови повторения (изключителна алитерация на места), така и с точно подбраните думи в тези изречения. Това е проява на овладяно разказваческо майсторство и както знаете, не се удава на всеки. Ето и малък цитат от „Спящата красавица”:

„СЪБУЖДАНЕ.

Мрак.

СЪБУЖДАНЕ.

Отново мрак.

СЪБУЖДАНЕ.

Кърваво туптене в мозъка и цялото тяло.”

Характерно за потока на съзнанието при Явор е, че в разкази като титулния ,„Страннорпиемницата”, и „Вятър в комина”, това са два паралелни потока на два взаимно изключващи се, а на места, дори без да имат представа за наличието на другия, герои.

Темите, които Явор разглежда в творбите си, са разнообразни на пръв поглед, но все пак могат да бъдат разделени (условно) на следните категории.

Преди всичко това е смъртта с нейното въздействие върху психиката на героите му. В „Странноприемницата” една душа (авторът я нарича „същност”) ще напуска тялото си и ще се връща, за да стигне до отговора на въпроса какво ни прави живи (няма да казвам, защото си е чиста проба спойлер), а в „Часът на мъртва неподвижност” тя ще бъде видяна през очите на две бездомни деца.

Друга интересна тема е въздействието на детството върху по-нататъшното поведение и начин на мислене на героя. Представена от алегоричния образ на Бурята, тя е развита от автора по време на важни за героите му моменти от живота, какъвто е рожденият ден на героя от „Крилете на бурята”. Това ще ги промени коренно и ще ги превърне в други създания. А в „Спомен от детството” авторът ще ви убеди, че спомените са тези, които си струва да запазим. Много интересен подход за постигане на това убеждение, но ще го запазя в тайна.

Превъплъщения се наблюдават и при разискване на теми като тази за служене на злото, посредством съня, в който живеем един чужд живот (и буквално, и метафорично). В „Сърцето” и  „Избраникът” ще научите до къде могат да стигнат такива хора, избрали като предопределение съдбата си да служат на тези тъмни сили или пък неволно са ги приели у себе си. Преобразяването е не само на психическо – също абсолютни аплодисменти за автора в постигането на това изследване, - но и на физическо ниво. А в „Таласъмът на таласъма” направо „ще си намерят майстора”, както се казва.

В сборника разкази ще се срещнем и с войни. В „Червеното слънце” ще разберем, че призванието на такъв човек не може да бъде отхвърлено с лека ръка и миговете на прозрение са по-скоро като мираж за него. Във „Войните на изкуството” пък не един автор ще може да разпознае собствените си терзания, защото какво е опитът да се пише, ако не една непрекъсната война за себедоказване.

Книгата не ни лишава и от библейски теми, като предпочитаната от автора е тази за Ной – „Старецът Ной” и „Ноевият ковчег”, - но интерпретирани с новаторски подход и звучене, което ще ви отдалечи от фанатични бълнувания и ще насочи мисълта ви в посока, която може и да не е следвала до момента.

Смело интерпретирани са и любими приказки като „Спящата красавица”, а споменатата вече кавърверсия на „Малката кибритопродавачка” ще ви напомни колко малко му е необходимо на човек, за да познае звездата си. Дори тя да е толкова малка, колкото една клечка кибрит. Посланието на Явор Цанев ... Не, няма да ви казвам нищо повече. Само ви уверявам, че това е един от най-изящните реверанси, който някой автор е правил към великия разказвач Ханс Кристиян Андерсен.

Искам да отбележа високото качество на “Gaiana book&art studio” както по отношение на визията на книгата – колкото и да не е приятно, това е търговски продукт и именно външният вид първо ще привлече читателя, - така и издателската редакция на Кети Илиева. Това е една от малкото книги, в които няма грешки, които да ви развалят удоволствието от четенето. Знам, че ставам досадна с тези мои „претенции”, но литература с граматични грешки е като платно на художник с размазана боя. Може и да мине за ефект, но познавачът ще се подразни на дефекта.

Ако ви спестявам някои неща тук, в това ревю, то е само за да не ви разваля удоволствието от четенето, което ви е гарантирано. Не само защото на мен ми допада този начин на писане, не само защото всеки литератор ще може да подобри стила си на творене, а защото Явор Цанев е внимателен и прецизен с думите и не търси лесна слава, манипулирайки читателя си. По-скоро ще се почувствате като на приятен разговор с него и ще искате той да продължи с още книги, които ни обещава. Аз мога само да му пожелая успех.