The Homing, Джон Сол

можете да прочетете

и тук

Джон Сол е американски белетрист, чиито произведения са в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс”. На български са преведени „Сенки” и „Дом за разплата” (възможно е да има и други, за които нямам достатъчна информация). Ето защо, прочетох творбата му „The Homing” (Пътят към дома) на английски. Може и да ви е смешно, но това е първата творба на Сол, с която се запознавам в оригинал. Благодарностите са отново за Адриан Лазаровски, който не пропуска на творчески срещи да зарадва хора със сродни на неговите интереси с качествена литература.

Колкото до Джон Сол, мога да кажа още в началото, че грабва с абсолютно реалистични описания и дори за момент може да ви заблуди, че ще ви въвлече в съвсем леко драматична (втора и за двамата виновници) сватба в пасторален стил. Децата и от двете страни, останали полусираци, постепенно се нагаждат към новите условия. Има и слаба страна - рискува да се превърне в чиклит роман, освен ако... Освен ако още в началото не е маркирана история на изчезването на едно момиче, избягало от това, което ѝ е наложено като дом. Съдбата ѝ, привидно мимоходом, се врязва в основната история и желанието на една от героините от паралелната сюжетна линия, да повтори това бягство, но в обратна посока - към дома. Тогава вече ще знаете, че предстои да се насладите на майсторски издържан (в случай, че поне отчасти познавате творчеството на Сол, няма как да има съмнения в това) трилър, обратите в който могат да изненадат и най-тренирания мозък, какво останало такъв на аматьори като мен.

Ще срещнете много от образите, използвани от майстори на ужасите – като гнездо на пчели (далеч по-оригинално от шаблонното – на оси), зловещо-инатлив старец и койот, подлъган от инстинктите си, например, - но, както вече споменах, с далеч по-реалистични описания. Така, увлечени от историята за това кога пчелите създават нова кралица и какво се случва със старата, може и за миг да забравите психологическото напрежение в книгата. Но само за малко. Пчелите не са каквито и да е. Има замесена корпорация, срещу която възстава един от най-зловещите като визия и поведение герои в книгата. Междувременно двете драми на момичетата – едното, избягало от  дома, а другото копнеещо по своя, - ще намират нови и нови допирни точки. Привидно съвсем отделни и все пак, толкова близки една до друга, че може и да се почувствате неразбрали напълно тази връзка на места.

Всички образи в романа се разгръщат с нарастване на напрежението. Има и такива, в чиито глави звучат гласове. Опасно е когато тези гласове вземат превес над здравия разум. Ще си кажете, че вече сте чели достатъчно произведения на тази тема. Така е, аз също, но изненадата идва точно в моменти, в които си мислите, че едва ли не предусещате края. Поне при мен беше така.

Не са за пренебрегване и образите на антагонистите в романа. Те често си сменят местата като при дълго шофиране, когато управляващите си помагат да преодолеят умората и напрежението. Издържани стилово, те също могат да бъдат подвеждащи на места – похват, на който дори и старата английска школа за писане на криминални романи и психологически трилъри не устоя.

Ако има нещо, което не ми допадна в романа, това е прекаленото разтегляне на обстановката. Да, Сол не е от типа писатели като Томас Харди, които ще отделят десет страници само на града и къщата, в която ще се разрази жестока драма,  но дори за история с разгърнат план, прекалено много се впуска в детайлност, в която наистина героите оживяват много по-лесно, но читателят може и да се загуби. Нищо против старата школа на писане – достойни са за уважение, но консуматорският привкус не ме подмина и сигурно нямам търпение да стигна по-бързо до развръзката. Ако не беше желязното правило, което научих от баща ми, светла му памет, „не спирай преди да прочетеш първите петдесет страници и дай шанс на още десет,” сигурно бих пропуснала да дочета романа. Опитайте се и вие да го последвате. Няма да сгрешите.

Дано The Homing скоро бъде достъпен и за българските читатели, които не владеят английски. Има с какво да бъдат изненадани, колкото и разглезени да сме с вече наистина качествени преводи на класици в жанра на хоръра и психологическия трилър.