"The Second Wish and Other Exhalations", Брайън Лъмли

можете да прочетете

и тук

Роден само девет месеца след като Х. Ф. Лъвкрафт напуска този свят, а именно на 9.12.1937 г., Брайън Лъмли започва да чете  произведения на хоръра, фантастиката и фентъзито – първият роман, който прочита още на деветгодишна възраст е „Дракула”. В началото на двадесетте си години се запознава с творчеството на Лъвркафт - прочита сборник негови разкази и продължава да търси всички налични произведения на големия майстор. В издирване на тези произведения, стига до издателя на Лъвкрафт, Огъст Дърлет, и той пита Лъмли дали има някаква книга, която да включи в своята готова за издаване "Tales of the Cthulu Mythos". Така Лъмли започва да пише насериозно. Дърлет включва негови произведения в много антологии, а също така публикува три негови книги. (информация от личния сайт на Лъмли)

Благодарение на Адриан Лазаровски, аз успях да прочета The Second Wish and Other Exhalations. Сборник от 13 разказа – всеки различен, завладяващ и запомнящ се. Предвид това, че прочетох разказите на английски, нямам право да пиша превода им на български  (запознатите знаят защо), но ще се опитам да маркирам съдържанието, паралелно с моите мисли по повод прочетеното. А също така се надявам един ден тези разкази да бъдат издадени на български точно в този вид – и като подредба, и като авторови бележки към тях.

The Second Wish. История от света на Ктхулу, авторът предупреждава, че не е типично в стила на Лъвкрафт (май и няма как да е – майсторството му е ненадминато). Първото желание на Лъмли било да повтори многократно повдиганата от него тема за пренебрегнатото предупреждение. Второто  му желание – да довърши написаната преди 16-17 години, преди да добие този вид, история и този път, без да се съобразява с редактори. Третото му желание е кожата на читателя да настръхне. Това вече е гарантирано. Любовна игра и ухапване от... е, няма да издавам от какво. Не, не е вампир. Все пак не забравяйте, че е история от света на Ктхулу.

The Sun, the Sea and the Silent Scream. Желая късмет на бъдещия преводач, който ще постигне и на български такава алитерация. Аз успях да стигна до 2/3 успеваемост. И така, как ви звучи предложение за една хубава почивка в Гърция и то с любим човек? Особено за нас, българите, стана съвсем реално за изпълнение. Обаче тогава, когато едно предупреждение, дори отправено на развален английски от грък, бива пренебрегнато (отново тази тема), нещата излизат извън обичайните рамки. „Ако човек познава навиците на своята жертва, ще я хване.”  Предупреждение, което може да развали както вкуса на мусаката, така и удоволствието от риболова. На всичкото отгоре, водата се оказва заразена. Така започва кошмарът, който дори и да не води до смърт, ще промени героите коренно. Едно заболяване, чиито паразити са видими с невъоръжено око, няма как да не ви промени. Както и самата история.

The Marigny’s Clock. Както признава авторът, това е неговият реверанс пред почитания (не само от него) Х. Ф. Лъвкрафт и по-конкретно пред разказа му „Ужасният старец”. В този разказ прави впечатление мелодиката на изказа, постигната посредвом емфазиса – подход, към който бъдещият преводач трябва да бъде много внимателен, а редакторът му – нащрек. В своята история, Лъмли разказва за едно старче със звучната фамилич Крау (Гарван), живеещо спокойно в покрайнините на Лондон. Най-голямото му богатство е библиотека от редки, много скъпи книги. Всичко би звучало като идилия, ако една нощ в къщата му не нахлуват крадци. И само да напомня – съчетанието между Лъмли и Лъвкрафт не предполага обикновен обир, нали? Книжният вандализъм със сигурност ще ви се отрази по същия начин както и на Крау – ще почувствате нарастващия гняв, докато виждате ранните творби на класици като Едгара Алана По и Лъвкрафт. А колкото до наличието на часовника, на който е кръстен разказа, часовник с формата на ковчег, то подготвени бихте могли само ако сте запознати с трудовете на окултиста Уолмсли или поне дочетете разказа до края.

The Luststone.  Този разказ е достатъчно добре представен от автора. Аз ще си позволя превод със съкращения на това представяне:

„... среща на древния и съвременния ужас – или поне, това е темата. Историята беше написана за пет седмици през 1981 г. и ако мислите, че това е дълга тема за написване на кратък разказ, а дори и на дълъг, би било добре да спомена, че в оригиналната си форма беше новела от 60 000 думи! И беше порнографска. Просто исках да разбера дали бих могъл да го направя – и го направих толкова добре, че я представих само веднъж и я изхвърлих в кошчето! Не исках името ми да се свързва с нея. Но запазих някои от частите ѝ, които вярвах, че ще могат да бъдат канализирани по-късно.

Минаха седем или осем години и списание от Weird Tales ме попитаха дали имам нови разкази и това беше моят шанс да направя нещо от „The Luststone”.

Авторът добавя, че исторята е толкова жива, че я вижда филмирана. Дано се случи някой ден, защото наистина докато четете ще имате усещането, че гледате филм.

Mother Love. Формата на тотази история е такава, каквато според автора, всеки писател на фантастика, фентъзи и хорър е пробвал поне веднъж в кариерата си, а именно - постапокалиптичен разказ. Както и се предполага, той е кратък, а стилът остър и придирчив. Разказ предизвикващ размисли за майчината любов, която остава ве същата, въпреки промените, които настъпват в детето ѝ и независимо от това дали то се е превърнало в чудовище.

What Dark God. Претъпкан нощен влак. Двама мъже едва намират места в купе, в което първоначално им е отказан достъп от четиримата пътници там, единият от които се отличава особено, въпреки че всички изглеждат почти еднакво. Това е разказ, в който можем да се насладим на високо майсторство на описанието – без разточителство, но с усет към детайла. Прозвищата, с които героят дарява спътниците си, също заслужават внимание, защото завършват изключително добре портретите им. Странниците се оказват членове на религиозна секта, а героят и придружаващия го спътник, който със своята безпардонност осигурява местата, в състояние подобно на транс, стават свидетели на древен ритуал, който може да бъде и смъртоносен. Интересен подход в този разказ е и препратката към  Мартин от Тур.

The Thief Immortal. История за най-злостният вампир на всички времена, но в същия момент, както казва авторът, и история за една човешка трагедия и една екологична катастрофа. Разказът е предупреждение за отговорностите, които всеки от нас носи. Може и да ви се стори леко разточителен по отношение на дългото описание на начина на остаряване на вампира и възможностите да предотврати това, но като цяло е доста добър пример за самообявили се „майстори на вампирския жанр”. Искам да ви обърна внимание на нещо много интересно. Вампирът на Лъмли не пие кръв, а краде... Е, ще разберете какво, ако прочетете.

The House of the Temple. Още една история от света на Ктхулу, в който авторът се изявява достатъчно добре, като се има предвид кой е създателят на този свят. Стив Джоунс – автор на предговора на „Mammoth Book of Terror”, включил в съдържанието си това произведение на Лъмли  - казва  за твирбата, че „независимо от това, че използва основата на Лъвкрафт, митовете и ужасът от тази увлекателна новела са изцяло на Лъмли.” История за наследстов, а както авторът отбелязва, всеки знае какво предполага това в една хорър-история: пъзел, мистерия и, разбира се, проклятие.

Back Row. Разказът е прилично представен съспенс, който въпреки привидно предвидимия край, може и да ви изненада. Всъщност това са показанията на един стар господин, който след цели тридесет години решава да гледа стар филм, воден от носталгични подбуди – за първи път го е гледал с вече мъртвата си съпруга. На последния ред, точно зад него, двойка тийнейджъри развалят първоначалните му намерения със звуци напомнящи сексуален акт. Оказва се обаче, че всички мляскания, смукания и пъшкания са били причинени от съвсем друг акт. Акт, от който ще ви настръхне кожата.

Name and Number. Този разказ е един различен прочит на библейските истории за Антихриста. Въпрос на гледна точка е дали ще приемете за досадно повторението на името на един от героите (Крау отново) и на гледката на красива библиотека, съставена от лавици по цяла една стена, пълни с редки книги или ще го приемете за един от лайтмотивите на творчеството на Лъмли. Ако окултното и библейският мистицизъм са сред темите, които ви интересуват, то ще можете да смените (поне за момент) отношението си към числото 666.

Snarker’s Son. Разказът е част от трилогия, посветена на паралелна вселена. Едно дветгодишно момченце се е изгубило, докато е разглеждало забележителности в град, в който той и баща му са съвсем нови, дори са отседнали в хотел. Сержант от полицията го разпитва, опитвайки се да му помогне. До тук, нищо интересно, ще си кажете. Не и обаче, ако името на града, което казва детето няма нищо общо с познатите на сержанта.

Rising with Surtsey. И отново в света на Ктхулу. Една от най-дълго писаните истории от Лъмли. Както той съобщава, завършена през 1967 г., редактирана през 1968 г., а публикувана едва през 1990 г. в Tales of the Cthulhu Mythos. Предвид това, че е едва десетият му разказ, влиянието на Лъвкрафт се усеща много силно. Нещо повече, Лъмли добавя, че е бил вдъхновен и от Август Дерлет. А, и още нещо много интересно –  подробностите около описанията са съвсем реални. Това са места, които наистина съществуват, а как ги променя стилът на Лъмли и вдъхновението от Лъвкрафт, можете да разберете едва след като завършите четенето.

David’s Worm. Също разказ писан преди много години -1969 г. Малкият слузест звяр е още тук. И то как! Да си призная честно, това е разказът, който ме впечатли най-малко, но предвид това, че е един от първите на Лъмли, мисля, че заслужава да бъде прочетен.

Много приятели, почитатели на Лъвкрафт, казват, че не им се чете друг автор, писал за света на Ктхулу, но аз харесвам това да разширявам личните си ограничения и тъй като нямах очаквания от Лъмли, останах с приятни усещания след прочита на книгата. Препоръчвам ви я.