събота, 15 юни 2013 г.

„След мръкване” - Харуки Мураками



Издателство „Colibri”
Година – 2012 (оригинално заглавие “After Dark”, 2004 г.)
Превод – Владимир Германов
можете да прочетете
и на страницата

След като останах очарована от "1Q84", за които ви разказах на части (тук и тук), нямаше как да не се зарадвам на възможността да прочета още една книга от Мураками. 

"Чете с голяма концентрация. Очите ѝ рядко се отделят от страницата на книгата - дебела, с твърди корици. Купешка подвързия крие заглавието от нас. Ако се съди по напрегнатото ѝ изражение, книгата, изглежда, е на сложна тема. Не се плъзга по редовете. По-скоро ги отхапва и сдъвква един по един."

Дори само този цитат е достатъчен, за да разберете, че книгата няма да ви разочарова, но в никакъв случай не е нито спойлер, нито достатъчнен, за да ви насочи към съдържанието. Просто ми хареса. И е един от многото, които ще запазя в личните си бележки.

И в тази книга ще се срещнете с типична за Мураками сюжетна линия и паралелно сливане между реалност и свръхреалност. Принципът е кинематографски – авторът ни призовава нееднократно да следваме „камерата”. А да се постигне този принцип с употребата на думи, наистина си заслужава вниманието. И съвсем не само използването на сегашно време е достатъчно за постигането му.

Какво ни предлага Мураками в „След мръкване”? Паралелни (само на пръв прочит) истории, между различни хора, прекъсвани от интерферениция. Докато в  един от случаите значението на това явление е буквално – смесване на два сигнала, то при други е преносно – непознати се намесват в личния живот на нищо неподозиращи до момента един за друг личности. И това в най-злокобната част на нощта-  между последния и първия влак. Тогава, когато „времето се движи по свой собствен, специален начин”. 

Намесвайки свръхестественото, Мураками в никакъв случай не пренебрегва чисто човешки проблеми. И не бяга от тях, а търси отговора им в онези скрити места на подсъзнанието, което ги е съхранило и само чака удобен случай да ги извади наяве, та макар и по своя необичаен начин. Не мога да кажа, че в този кратък роман ще срещнете същия размах като в „1Q84, но в никакъв случай няма да останете разочаровани от очакванията си, които Мураками ви е научил да имате от него. Колкото и да не е препоръчително да живеем с очаквания.

Книгата „След мръкване” може да ви донесе и чисто практически ползи. Като например, да изгледате един стар филм от шейсетте години, „Алфавил” (Режисьор: Жан-Люк Годар). Особено ако сте почитател на научната фантастика, но предпочитате по-концептуални филми пред екшън-ефектите. А как този филм е свързан с историята на Мураками, ще имате възможност да разберете, ако се впуснете в детайлите, които съвсем не са витиевати, а толкова семпли, че няма как да не ви впечатлят. Също така, подобно на историята в „1Q84” ще ви насочи към музика може би (както беше за мен) непозната до момента. Освен прекрасен джаз (неминуемо присъства в творчеството на Мураками, все пак е бил съдържател на джаз клуб в Шибоя), ще се запознаете и със сюита от Иво Погорелич.

100% стил „Мураками”.