петък, 15 март 2013 г.

1Q84 на Мураками



Преводач: Венцислав К. Венков
КНИГА ПЪРВА 
Записки с цитати
За преводача знам, че има постижения в пресъздаване световете на Вонегът, Дж. К. Роулинг, Труман Капоти, Магълмарч, а сигурно и други, за които още не ми е известно на български език.
За книгата знам, че е много четена. Но вече не се хващам на подобни евтини номера. То и „50 нюанса сиво” е много четена, че чак и филмирана, но това не означава, че някога ще я прочета (дори няколкото откъса на английски и по-малко, на български, за да разбера, че преводачът е абсолютен вълшебник са ми достатъчни, за да се откажа). Виж, игрите на думи са ми любими. Знам, че буквата Q и японската дума за 9 са омоними и се получава чудесна игричка. Знам също така, че има препратка и към „1984” на Оруел, което е (донякъде) гаранция за ниво. Третото, което ми дава основание да се нахвърля върху книгата е фактът, че авторът е работил върху нея цели четири години.
Интересна е схемата за представяне – две, на пръв прочит, нямащи нищо общо една с друга истории, чиито допирателни са в цялата книга като тънка нишка на паяк. Самият паяк (авторът) неподвижно дебне оплелия се в паяжината (читателя), но не за да го погълне. Въпреки че точно така се чувства „жертвата” – погълнат от паралелните истории, а може би и паралелни светове. Заглавията на главите – всяка описва ту случаи, свързани със загадачната Аомаме (означава Зелен грах), ту с Тенго, млад писател – са като своеобразен диалог между двамата.
Това, което четете по-надолу не е ревю. Те са несвързани (на пръв прочит) записки и ако на някого не му е до задълбочаване на моите „арт-мисли”, може и да ме посъветва да сменя дилъра (или психиатъра). Ваше право е и да не четете. Аз си запазвам своето да си напомням защо чета точно така.

Глава 1
Как изглежда японският хомофабер (модерен човек около 30-те)? Дали сред предпочитанията към история и спорт и дългите обяснения за името (зелен грах), индивидуалността ще открие себе си.
. след всяко изречение остава „бучица тишина” – състояние на нестабилност.
. реалността е изключително рационална и изключително самотна
. едва на 16 страница героинята добива плътност, т.е. вече имаме някаква представа за външния ѝ вид
. преодоляването на препятствия и в пряк, и в преносен смисъл е постигнато по съвършен начин
. докато чета:
топъл следобед
върху книгата ми –
пчела
.
паяче
върху книгата ми
как да я затворя?
Глава 2
. първи спомени – на около годинка и половина? Стига бе! Но мозъкът е много фин инструмент, който може както да помни, така и да произвежда спомени
. миризмата разкрива всичко
. любим момент – разчленяване на думата „писател”
. фабула на основа на фантазията, но изключително реалистични описания
. цитат:
ПРЕДИ ДА СЕ ЗАЛОВИ С ПИСАНЕТО НА БЕЛЕТРИСТИКА, НЯМА ДА Е ЗЛЕ ДА СЕ ВЪРНЕ В УЧИЛИЩЕ И ДА СЕ НАУЧИ КАК СЕ ПИШЕ НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНО ИЗРЕЧЕНИЕ.” Отдавна мрънкам в различни свои ФБ-постове по този въпрос, но гласът ми остава пустинен – даже се дават награди на хора, твърдо заявили, че граматиката съвсем не е от първостепенна важност. За какво им е да чуят някаква си Весислава. Дано поне Мураками им подейства по-добре.
. ДИСЦИПЛИНА за четене и писане на белетристика – писане по няколко часа на ден и много, много четене
. цитат:
„Хубавият стил се постига по два начина: или писателят притежава вроден талант, или е горов да рабори до смърт, за да го постигне.”
. и все пак, най-доброто за един писател е да обича да пише
. добър съвет към пишещите (тези, които го умеят де): „и не изхвърляй нищо, не знаеш кога ще ти потрябва”
- хубаво описание на пошлостите в литературния свят – очевидно това понятие не се влияе от географската си разположеност
Глава 3
. на фона на промените в симфониетата от Яначек, звучала в таксито в първа глава, а сега – в главата на героинята Аомаме (зелен грах), спомени за лесбийския акт на две нелесбийки. Нищо пошло. Нищо грозно. Напротив, дори забравяте, че е леко неприемливо;
. прехвърляне на цифри през ума. Читателят усеща, че е подготвян за нещо, свързано с тези години. Каква ли е нишката между тях? Със сигурност по-нататък ще се разбере. Важното е, че тук се изгражда връзката „писател-читател”, в която последният има пълно доверие на първия;

Глави 4-6
. да почувстваш някого като допълнителен крайник
. цитат:
„Проклятията играят важна роля в японското общество. Запълват празнотите и непостоянствата в социалната система.”
. интересен паралел между действителността и математиката и абсолютно прозрение за това как белетристиката се отдалечава от тях – дава възможност да създадеш своя реалност такава, каквато я искаш;
. разликата между талант и интуиция? Само с първия може да умреш от глад, но интуицията никога няма да те остави гладен. И преносно, и буквално.
. избягвай прилагателни и наречия (а аз някога си мислех, че те придават особени извивки на динамиката; дали е приложимо и за българския език?)
. цитат
 „всяко изречение бе придобило необнодимата тежест, за да придаде естествен ритъм на цялата творба”

Глава 7
. докато чета:
следобед
под плачещата върба
спи котарак
.
оранжерия
цветята са за
пеперудите
. вдовица, пеперуди, цветя за тези пеперуди – пълно сливане с природата в минисвят (умела метафора – стъклена оранжерия), който раздава справедливост според своите собствени закони за морал, етика и ...естетика.
Глава 8
. преди да стигнем до дългочаканата, обещана среща, авторът ползва ретроспекция, за да обясни някои особености в поведенията на главния герой Тенго;
. странно съчетание на крайностите и в облеклото, и в поведението. Среща на неосъзнат и до болка осезаем проблеми ръка в ръка.
Глава 9
. да пропуснеш събития от пръвостепенно значение. Жокер от предишни глави – има само една (реалност); едва забележима допирателна между двете истории;
. MWI (many world interpretation) – теорията за паралелните светове на Хю Евърет III (тогава само студент) през 1957 г.: уж всичко е съвсем същото, но липсват основни детайли. Детайли, които могат да се окажат заплаха за живота;
. в тази глава откриваме и ключа за заглавието на романа.
. след като в първа глава научихме какво най-много обича Заелен грах, сега вече се запознаваме и с трите най-противни за нея състояния.
Глава 10
. Едно предълго пътуване, което дори леко отегчава с прекачвания, смяна на влакове и коловози. Стига да не забравяме за коловозите, споменати в предната глава. И да обърнем внимание на името на една от гарите -  „Цепната опашка”.
. стар и нов модели коли. Какво ли крие в себе си този паралел? Читателят вече е свикнал със стила на автора и знае, че нищо споменато  дори мимоходом, няма да увисне просто така.
. след толкова описания, подготвящи появяването му (аха да станат досадни), Професорът нахлува в помещението. Точно толкова бързо се разкриват външния му вид, професията, значението на името (игра, която ние не можем да си позволим, защото буквите ни, за разлика от йероглифите, не означават нещо конкретно) и интереса му към разказваната история.
. наред с подробности около детството на Фука Ери, получаваме много полезна информация за това кои са хунвейбините и какво е представлявала една комуна в Япония.
. израждането на идеологията в гнет за мозъка.
Глава 11
.Самото заглавие провокира – „Човешкото тяло е един храм”.
. и тук завесата, наречена „минало” се вдига и научаваме подробности около ранните години на Зелен грах. Не и преди да сме чули, че колкото и да е страховит (като „ритник в топките” – една жена трябва да е изритала много такива за да проумее сравнението), краят на света е чакан, че дори и желан от всички.
. „Хроничната безпомощност разяжда човека
.в тази глава получаваме и хубав урок по етика – у нас никой инструктор, преподаващ в школа не би отговорил, че частните занимания трябва да се уредят чрез администрацията на въпросния клуб. Може и да има малки изключения, но за тях се казва, че „потвърждават правилото”
. НЕ МИ ХАРЕСВА: на няколко пъти преводачът използва: “взе/ха/ да” и глагол. Всъщност, замислям се дали преводът не е от английски, където “got to” може лесно да подхлъзне превеждащия.
Глава 12
. подробности около романа „Въздушната какавида”, написана от Фука Ери – момиче с дислексия и очевиден проблем в развитието
. професорът благодетел е като отрезвяващата връзка между двама пишещи – всеки със своя проблем
. религиозните секти – утопия и страх, с които владеят поддалите се на каноните ѝ; на пръв прочит, нищо ново, но описанията както на японска секта, така и на християнска такава, сякаш преливат една в друга, за да покажат, че не наименованията, а методите на манипулация са еднакви. Препратка към вече споменатия от Зелен грах край на света, само че с различен поглед върху него. Кои са най-лесните им жертви? Хората, които имат нужда да поговорят – независимо за какво. Парадоксът на това, че религията се очаква да обединява, а всъщност изолира членовете ѝ.
Глава 13
. ужасяващо съчетание от нечовешки махмурлук и бледнеещи спомени за някакъв секс. Винаги съм се чудила как така млади и красиви момичета отказват връзки, а предпочитат оргии за задоволяване на инстинктите си. Сигурно съм прекалено ограничена за това. В романа обаче има нещо повече от плътски страсти. На фона на духовните прозрения на Тенго, сякаш подсилват внушението за манипулация, но от един друг вид и с други средства.
. отново се разглежда проблемът за самотния човек, който търси своето място в живота. Този път не религията, а спортът и сексът са неговите спасителни сламки. А има ли разлика в крайната цел, колкото и различни да са средствата?
. как се ражда садистът? Може и да е заложено, но когато най-близкият му човек се окаже жертва (както се разбира и от заглавието, по рождение), няма начин да не впрегне всичките си сили, за да отмъсти не само на причинилият непоправими щети на жертвата, но и на всички от неговия тип.
. за религиозни фанатици това, убиецът да завърши делото си с молитва (интересно – християнската божия молитва), може и да звучи ужасно сквернословно, но ако в предната глава видяхме как жертви на не по-малко сериозни престъпления – едно момиче в училищна възраст да не може да говори, нито да изразява емоции си е сериозно престъпление, - някак си подобно развитие е логично.
. ако за сексуално престъпление се води безразборната смяна на партньори, то това е най-малкият „грях”, в който героинята може да бъде не обвинена, а оправдана.
Глава 14
. има ли истории, които никой не е чувал? Какво пък толкова иска да ми каже Мураками с това заглавие? – това са първите мисли, които ме споходиха, докато четях диалогът между двамата герои в романа под формата на заглавия на отделните глави.
. след известно време изглежда така, сякаш нещата, които сме преживели са далеч по-простички от реалността. И в този момент, като ехо, се прокрадва казаното в първа глава – има само една реалност. Ето защо, дори спорът между разум, воля и желание, в стила на древногръцките философи изглежда съвсем разрешим. Е, с нужното чувство за хумор, разбира се.
. пресъздаването на сцени от миналото, с подмяна на главните действащи лица води до предварителния му край, до забързване на каданса, с което усещанията за неправилност или неточност само се подсилват.
. насилието, с което човек се среща още в детството (не е задължително да бъде физическо) води до израстване или деградация на личността. Допирни точки между Зелен грах и Тенго в самостоятелността на житейските изживявания в още най-ранна възраст.
Глава 15
. точно като Тенго, Зелен грах мразела семейството си и начинът, по който то рефлектирало върху живота ѝ. Вече споменатото бягство при вуйчото (подобно на Фука Ери, избягала при професора), добива все по-плътни и обясними граници. „Има само една реалност!”
. едва в тази глава разбираме какво свързва двамата герои (Зелен грах и Тенго), които така диалогизират от разстояние чрез заглавията на главите и все по-сближаващите ги съдържания
. изборът и свободата – винаги погрешни и само заместени от по-широка клетка
. двете луни, върху които Тенго трябва да работи в романа на Фука Ери се разкриват в реалността (има само една реалност) на Зелен грах.
Глава 16
. благословия за писател – да усети у себе си нов извор, едва църцорещ, който в момента, когато водата потече, човекът сяда и започва да пише. Това е промяна, за която всеки дръзнал да пише въпреки наличието на такива комацувци (да, името на редактора на Тенго спокойно може да се превърне в нарицателно) във всеки литературен свят
Глави 17 - 24
. Насилието е многолико, но, но има негови белези, които няма как да не бъдат разпознати.
. Не харесвам: диалозите стават леко отегчителни, но в тях се разкрива още от историята (да, те вече не са две); имам усещането, че преводачът е закъснявал с крайния срок
. изкривени ли са реалностите или мозъкът не може да се справи с толкова насилие и чертае свои пътища за бягство? Пътища, които са „единствената реалност”.
. дублирането на образи, макар и с различни имена води към развръзка, за която можем само да гадаем, но не и да бъдем категорични каква ще бъде – майсторството на разказвача
. какво може да доведе един млад мъж да има връзка с десет години по-възрастна жена, при това – омъжена? Нищо друго, освен писането. Писането предполага свобода и необвързаност с дълговете, които налага една „нормална” връзка
. от принадлежността към един кръг, който отегчава към свободата на неизвестното; интересни препратки към Оруел и Чехов, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. „1984” (написана през 1949) срещу „Остров Сахалин”. Наука и литература. Съществува ли само една реалност?
. „съществува само една реалност”. Ако реалността за членовете на една секта обезличава децата им – стават апатични, лицата и говорът им не изразяват никкви емоции и вместо да бъдат превърнати в аутсайдери от съучениците си, те самите странят от тях, то тогава не е ли време друга реалност да се намеси в тяхната? Допустима ли е тази намеса? Нарушава ли се балансът и се разбива илюзията за псевдореалност? – това са въпроси, с които човек не може да намали гнева си, предизвикан от  най-непростимата жестокост: изнасилването на подрастващи (под десетгодишни) дечица.
. ВРЕМЕ, ПРОСТРАНСТВО, ВЕРОЯТНОСТ – резултати от нарастването на мозъка четирикратно, но въпреки че заема само 2% от телесната маса, се „тъпче”  с 40% от общата телесна енергия. ЗВЯР! Звяр, който устойчиво води хората към създаване на нови реалности, а „съществува само една реалност
. като жена, надарена с гръдна обиколка, която не се влияе от варирането на теглото, винаги съм се впечатлявала от това до къде може да стигне един мъж в сравненията си с тази част от женското тяло. За първи път обаче попадам на: „"Напомнят портата на някой замък в самурайски филм на Куросава"
. красноречието като интелектуална любовна игра – мисля, че съм го усещала; и като повлияна, и като влияеща. Не е лошо обаче да си дадем сметка кой е насреща ни, без значение дали е влияещ или повлиян. И в следващия момент – „досадните разговори обричаха нощите на стерилност.” Е, това е Мураками. Разказвач, който не се ограничава с тесногръдие, т.е. – само с една гледна точка
Заемам се с
ВТОРА КНИГА