сряда, 5 юни 2013 г.

„Повелителят сова”





(снимката е от фейсбук страницата на театъра)


можете да прочетете и

Сценарий, режисура и текст на песните - Пламен Глогов
Сценография - Розина Макавеева и Радослав Паноров
Костюми - Лили Бакрачева и Розина Макавеева
Хореография:  Виолета Машева
Музика: музиката към спектакъла е по произведения на известни съвременни композитори, рок и поп-изпълнители: Sparks, Queen, Deep Purple, Led Zeppelin, Black Sabbath, Michael Jackson, Him, Barcelona, Goran Bregovich, A.L.Veber и Hans Zimmer.
В ролите: Виолета Машева, Радослав Паноров, Мария Кънева, Мартин Юрданов, Кристина Дудина, Андрей Димитров

Кои са „VIA-VERDE”? Можете да научите повече от техния сайт тук.

Мисля, че дори и самото представяне е достатъчно, за да не кажа нищо повече. Ще си позволя да ви запозная със сюжета на „Повелителят сова” съвсем накратко – една девойка, заточена в тъмна кула, трябва три нощи подред да изплита по пет изящни дантели, за да спечели правото си, което според майка ѝ е отредено – да се омъжи за царския син. Друг е въпросът, че вместо да изплита по пет дантели, тя може да „изяжда по пет франзели”. И все пак, облогът е сторен и няма връщане назад. Две нощи подред ѝ помага Повелителят сова – принц, с глава на сова и свита от подобни нему хора с глави на нощни птици в цялото им многообразие, - като в замяна очаква тя да каже името му. И ако принцът-избраник ще ѝ вземе главата в случай на провал, то Повелителят сова само иска любовта ѝ. За това и на третата нощ девойката може вече да изплете дантелите сама. Дали ще дари Повелителя с любовта си или ще познае името му? Тези от вас, които са запознати с легендите знаят какво означава това.

На фона на прекрасана музика, спомената по-горе, аткьорите пеят, танцуват и разказват. С това многообразие от изразни средства авторът повдига въпроси за амбициите, лъжите и най-вече – за правото на личната свобода. Красивото в историята „Повелителят сова” е, че няма да получите отговори наготово. Сценографите и изработилите костюмите доказват, че „минимализмът е съвършенство”. Без излишно разточителство и натруфеност, те постигат това, което е най-важно за един спектакъл, а именно да не задушат историята. Колкото до хореографията, това е нещо, което трябва да се види. За да се съпреживее.

А ако и вие като мен обичате театъра, гарантирам ви, че това няма да бъдат 90 минути изгубено време. Напротив, впечатленията ще ви заливат на нови и нови вълни. Сигурно, ще решите след време да изгледате спектакъла още веднъж. Обадете ми се, аз също.