"Рога", Джо Хил

Издателство „Изток-запад”, серия „Магика”

Преводач – Светлана Комогорова–Комата

Година – 2013

можете да прочетете

и тук

Анотация: По-страшно от това да ви сложат рога е да ви поникнат рога. И нещо повече – тези рога да ви накарат да се върнете назад във времето, за да разберете защо се е стигнало до тази трансформация. Майсторски поднесен и преведен сюжет, който ще ви накара да искате да четете още от Джо Хил. И преводи на Светлана Комогорова-Комата.  И да очаквате още изненади от серията „Магика” на издателство „Изток-запад.

Нали знаете, че Стивън Кинг е използвал псевдонима Ричард Бакман след като вече се утвърдил като писател? Причината е била проста – да провери дали ще повтори успеха си. Това разбираме от есето му „Защо бях Бакман?” Същото предприема и синът му, Джоузеф Хилстром Кинг, който пише под псевдоним Джо Хил, но поради други, разбираеми причини. Познат на българския читател с „Кутия с форма на сърце”, той е издал и сборник разкази “20^th Century Ghosts”, а също така е и автор на поредицата комикси “Locke & Key”.

Чест прави и на българските издатели, че не нарушават желанието на Хил никъде да не се споменава, че е синът на Краля, като евтин рекламен трик. А решението на писателя е повече от разбираемо – няма как да не се наложат сравнения с родителя му и то съвсем не в полза на по-младия от двамата. Но не за семейни отношения, достойни за някой жълт вестник, ще говоря сега. По-важното е, че благодарение на издателство „Изток-запад” и превода на Светлана Комогорова-Комата, българският читател може да се запознае с романа „Рога”. 

Корицата на Деница Трифонова добре илюстрира както заглавието, така и мотото на творбата – думите на Майкъл Шейбон от „За демоните и праха”:

„Сатаната е един от нас: много повече от Адам и Ева.”

Е, може би е твърде буквална, но  е последното, което бих си позволила да критикувам, тъй като не съм художник и нямам достатъчно образование, за да знам дали това е редно или не. По-важното е, че поредица „Магика” на издателството предполага подобни внушения и аз лично познавам много хора, които дори да не знаят, че Джо Хил е синът на Краля, ще спрат погледа си на книгата точно заради корицата. Значи, работата е свършена. Поне за не малък кръг читатели.

И ако имената на издателството и преводача, самата корица и въобще визията на книгата са решаващи за избора на читателя, то най-важно си остава съдържанието. Ето как прочетох аз тази книга.

Колкото и силен махмурлук да имате, каквито и видения да са съпътствали опиянението от алкохола, едва ли сте стигали до там, че да видите, че са ви пораснали ... рога. И то съвсем не евфеминистично, въпреки че и този елемент не липсва. Нещо повече – тези рога имат магическо въздействие върху околните, предизвиквайки най-силния им кошмар – да казват истината и същински ад за героя – да искат мнението му по въпроси,с  които изобщо не желае да бъде запознат и да научи онази истина за самия себе си, която винаги му е била спестявана.

Джо Хил не се ограничава с евтина сензация – рога, провокации и толкова. Напротив, той отвежда читателя назад в детството на героя си Игнейшиъс Мартин Периш, за да намери първоизточника за тези трансформации, които както казва самият герой, могат да бъдат и метафора на всичко, което е преживял за своите двадесет и шест години. Гранция за обещаващ психологически трилър. А до къде ще го отведат тези рога, ще разберете в едно „евангелие”, което ... За което няма да ви кажа нищо, защото ще ви разваля удоволствието от четенето.

Съчетанието на детайлни описания, с които авторът не разказва, а показва и лични размисли на героя; умели сравнения, свързани с личните му преживявания; съвсем не черно-бели протагонисти. Все подходи за спазване на едно от  правилата на белетристиката – образите и обстановката създават сюжета. Сюжет, който на места може и да ви се стори леко разтеглен, но определено има смисъл в това. В противен случай, няма да имате пълна представа за образа на героя, нито за причините, довели го до това не за завиждане състояние. Ако не бях възпитана от деня, в който започнах да чета, че страници не се пропускат, може би щях да бъда изкушена да го направя, но ви уверявам, че от това само бих могла да загубя като усещане и за история, и за авторов подход. Е, ще трябва да се запозная и с други негови творби, за да мога категорично да кажа дали е разточителен или не, но на този етап намирам това разточителство за приемливо.

Не е нужно да говоря много за Светлана Комогорова-Комата. Тя е професионалист, който има много внимателно отношение към езика. Дори да не я познавате лично, то сте слушали нейни преводи на телевизионни сериали или вече сте чели нейни преводи на книги. Разбира се, че е нормално да възнегодувате  – „Това може да се каже и по друг начин.” Сигурно е така, но извън контекста на цялата книга и извън това до колко познавате творчеството на автора в оригинал. Смея да твърдя, че Комата е намерила най-точните думи.

Людмила Петрова е добър коректор и като цяло пропуските в изчистването на някои технически неточности са много малко. Разбира се, че не е фатално. На фона на много недоразумения, които срещаме в издателските среди, направо - незабележимо.

Ако сте любители на хоръра -не на кървави ужасии, от които да не можете да спите, а на психологическата страна на физическите му проявления, то „Рога” на Джо Хил е една от книгите, които не бива да пропускате.