сряда, 10 юли 2013 г.

„Славянски хроники”, Коста Сивов



Издател „Квазар груп”
Година - 2013

можете да прочетете
и тук

Един награден роман, какъвто е „Славянски хроники” на Коста Сивов – първо място за роман на конкурса „Таласъмия”, 2011 г. - не бива да бъде оставен без внимание. Не само заради наградата, а и заради името на автора, което е добре познато сред почитателите на фантастика, фентъзи и хорър в българската литература. Това, че наградата е за 2011 г., а книгата излиза през 2013 г. е разбираемо. Няма да разисквам тези проблеми, тъй като  те са до болка познати, а и защото днес ми се иска да говоря за самата книга.

Всички сме запознати със славянската легенда за Световното дърво, което разделя Вселената – Прав (небесните селения), Раят до единия му вход и Забравата до другия, Яв (видимия свят), Нав (подземния свят) - всеки от тези светове със своите подразделения, обитатели и богове. Героят на Коста Сивов се събужда в Нав, лишен от памет. Всъщност, амнезията му е частична, защото докато не помни нищо за себе си, то богатата му „обща култура”, както той формулира запазените си спомени, е налице и дори му помага когато се изправя както пред обитателите на различни светове, така и пред световноизвестни имена сред пиратите.

Сюжетната линия е разделена на две. От една страна е безименният в началото герой, подпомаган от Съзнание  - едно безплътно същество, на което авторът дава интересна роля – се среща с различни създания. От друга – Събора на боговете на трите свята, където един от тях се изправя срещу събратятата си. Властващите над тези селения ще се пренесат и във видимия свят (Яв), където властват Васалите на Перун, с определена цел. Точно това негодувание на един от боговете свързва двете  сюжетни линии и ги превръща в интересна възможност за пътуване между минало и настояще, видимо и въображаемо. Неминуемо се намесва и Пазителят на закона.  Авторът е съумял да запази дуалистичната природа на славянските митологични същества и на основата на този баланс,  страни от черно-бялото изобразяване на героите си.

Коста Сивов впечатлява с богати познания по отношение на славянските митове и легенди, както и на историите за известни пирати, като дори успява да „съживи” част от тях и да превъплъти възхищението си към Ан Бони в една красива любовно-авантюристична история. Тъй като сме (само виртуални за сега) приятели, прочетох негов коментар,  в който ни уверява, че ако сега е пишел романа си, би нанесъл много корекции, но от това книгата би загубила очарование. Напълно съм съгласна с това негово твърдение.

Ритъмът на творбата напомня на рок концерт, а философските размисли, които си позволява героят са инструментариума на солокитариста, докато останалите членове на бандата се подготвят за нова сцена – и буквално, и метафорично.

Единственият недостатък на книгата е липсата на коректор. Ядосвам се, когато издатели си спестяват тази длъжност, тъй като авторът не може да носи отговорност за техническите грешки, които не е догледал, защото, както се казва, „чете в главата си”. Погрешно това задължение се прехвърля на редактора, а неговата задача е много по-отговорна от поправянето на граматически и технически нередности. И въпреки това, текстът на Сивов, съчетан с печатното оформление и корицата на Квазар груп,  компенсират този недостатък.