вторник, 16 юли 2013 г.

Робърт Шекли „Корпорация „Безсмъртие” и „Цивилизация на статуса”


можете да прочетете
и тук

Двата романа, събрани в една книга от новата поредица за фентъзи и фантастична литература ”‎ColibriGalaxies” на издателство Колибри” (2013 г.) са преведени от Любомир Николов – един от най-добрите ни съвременни преводачи, написал и изчерпателен предговор с информация за Робърт Шекли. Ето защо и няма да губя излишно време с представяне на автора, а ще премина към ревю на книгите. Общото и в двете е събуждането на човек в  бъдещето и поставянето му в непривични за него обстоятелства. Един оригинален подход, тъй като ако има място, където човешкото съзнание – основна тема в творчеството на Шекли – намира арена за себеизява е именно новото, непознатото.

Какво може да бъде общото между едно прехвърлено от 1958 в 2110 г. съзнание и загубено такова в бъдещето, оказало се неспособно веднага да си спомни миналото? Минало, за което е осъден на затвор. Всъщност, и двамата герои попадат в метафоричен затвор на самите себе си. Борбата между тяло и съзнание, между установените закони, които считат за нередни и собственият им морал. Наистина, какво е животът на човека, ако не една непрестанна борба? Дали решенията, които взимат героите са правилни или не съвсем не е от значение, защото докато не попаднем в подобна ситуация, няма как да знаем. Тук вече се разгръща способността на автора да надникне в онези неизследвани още кътчета на човешката психика и да даде предположения. А до колко външните прояви, макар и ефектни, ви се харесат, ви разсмеят или предизвикат желанието да критикувате, съвсем не зависи от Шекли, нито пък от преводача му.

Световете на Шекли са завършени и логически издържани. Може би ще ви се стори малко смешно как  героите, които се возят в хелитаксита чуват и „прещракването на телефонната вилка”, но имайте предвид, че говорим за книги, писани в началото на шестдесетте години на 20-ти век („Корпорация „Безсмъртие” – 1959 г., „Цивилизация на статуса”- 1960 г.) и съвсем естествено е някои от съвременните промени да не са били предвидени. Това не нарушава логиката на световете, в които живеят героите. Тъжното в тези светове не е в такива непредвидени промени, а че независимо от постиженията в науката, хората си остават същите малодушни създания, неспособни да преодолеят дребнавостта, а стремящи се към Космоса.Като споменах свобода, признавам си, че в днешните смутни за България времена беше полусмешно, полуплачевно да прочета следното определение за свободата, към която се стремят не само героите на Шекли:

„В човешките дела има два основни елемента – поучително изрече Джо. – Единият е вечната човешка борба за свобода: свобода на вероизповеданието, свобода на печата и събранията, свобода на изборите – свобода! А другият основен елемент в човешките дела са усилията на правителството да отнеме свободата на народа.”

С прекрасно чувство за хумор, уловено и пресъздадено от Любомир Николов, авторът запазва най-човешките слабости – страха от смъртта и склонността към манипулации в опитите да бъде измамена. А това води и до ред по-малки измами на себеподобни, което е представено като умело маскирана проява на инстинкта за самосъхранение. От там изникват и други чисто човешки проблеми от избора на работа до избора на партньор в живота. Уж все свободни права, в които толкова често се объркваме.


Освен споменатото чувство за хумор, изразено както в прелюбопитните диалози (няма какви да са иначе между хора от миналото и хора от бъдещето, още повече, когато сред последните има зомбита и призраци), така и в описанието на героите, Шекли впечатлява с изграждането на обстановката. Онова желязно правило, което би трябвало да бъде валидно и днес, а именно – достоверност на детайлите. Без нея, колкото и богато въображение да има читателят, не би било възможно да бъде визуализирана на ментално ниво.

Изборът да се чете стара фантастика е меко казано налудничав. И заради предположенията, и заради фактите. Едно обаче е сигурно, Шекли  е автор, който не бива да пропускаме като читатели. Било то и само заради един от горепосочените позитивни аспекти.