можете да прочетете
и тук
Двата романа, събрани в една книга от новата поредица за
фентъзи и фантастична литература ”ColibriGalaxies” на издателство „Колибри” (2013 г.) са преведени от Любомир Николов – един от най-добрите ни съвременни преводачи,
написал и изчерпателен предговор с информация за Робърт Шекли. Ето защо и няма
да губя излишно време с представяне на автора, а ще премина към ревю на
книгите. Общото и в двете е събуждането на човек в бъдещето и поставянето му в непривични за него
обстоятелства. Един оригинален подход, тъй като ако има място, където човешкото
съзнание – основна тема в творчеството на Шекли – намира арена за себеизява е
именно новото, непознатото.
Какво може да бъде общото между едно прехвърлено от 1958 в
2110 г. съзнание и загубено такова в бъдещето, оказало се неспособно веднага да
си спомни миналото? Минало, за което е осъден на затвор. Всъщност, и двамата
герои попадат в метафоричен затвор на самите себе си. Борбата между тяло и
съзнание, между установените закони, които считат за нередни и собственият им
морал. Наистина, какво е животът на човека, ако не една непрестанна борба? Дали
решенията, които взимат героите са правилни или не съвсем не е от значение,
защото докато не попаднем в подобна ситуация, няма как да знаем. Тук вече се
разгръща способността на автора да надникне в онези неизследвани още кътчета на
човешката психика и да даде предположения. А до колко външните прояви, макар и
ефектни, ви се харесат, ви разсмеят или предизвикат желанието да критикувате,
съвсем не зависи от Шекли, нито пък от преводача му.
Световете на Шекли са завършени и логически издържани. Може
би ще ви се стори малко смешно как героите, които се возят в хелитаксита чуват и „прещракването
на телефонната вилка”, но имайте предвид, че говорим за книги, писани в
началото на шестдесетте години на 20-ти век („Корпорация „Безсмъртие” – 1959 г.,
„Цивилизация на статуса”- 1960 г.) и съвсем естествено е някои от съвременните
промени да не са били предвидени. Това не нарушава логиката на световете, в
които живеят героите. Тъжното в тези светове не е в такива непредвидени
промени, а че независимо от постиженията в науката, хората си остават същите
малодушни създания, неспособни да преодолеят дребнавостта, а стремящи се към
Космоса.Като споменах свобода, признавам си, че в днешните смутни за България
времена беше полусмешно, полуплачевно да прочета следното определение за
свободата, към която се стремят не само героите на Шекли:
„В човешките дела има
два основни елемента – поучително изрече Джо. – Единият е вечната човешка борба
за свобода: свобода на вероизповеданието, свобода на печата и събранията,
свобода на изборите – свобода! А другият основен
елемент в човешките дела са усилията на правителството да отнеме свободата на
народа.”
С прекрасно чувство за хумор, уловено и пресъздадено от
Любомир Николов, авторът запазва най-човешките слабости – страха от смъртта и склонността
към манипулации в опитите да бъде измамена. А това води и до ред по-малки
измами на себеподобни, което е представено като умело маскирана проява на
инстинкта за самосъхранение. От там изникват и други чисто човешки проблеми от
избора на работа до избора на партньор в живота. Уж все свободни права, в които
толкова често се объркваме.
Освен споменатото чувство за хумор, изразено както в
прелюбопитните диалози (няма какви да са иначе между хора от миналото и хора от
бъдещето, още повече, когато сред последните има зомбита и призраци), така и в
описанието на героите, Шекли впечатлява с изграждането на обстановката. Онова
желязно правило, което би трябвало да бъде валидно и днес, а именно –
достоверност на детайлите. Без нея, колкото и богато въображение да има
читателят, не би било възможно да бъде визуализирана на ментално ниво.
Изборът да се чете стара фантастика е меко казано
налудничав. И заради предположенията, и заради фактите. Едно обаче е сигурно,
Шекли е автор, който не бива да
пропускаме като читатели. Било то и само заради един от горепосочените
позитивни аспекти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар