неделя, 28 декември 2014 г.

Пишете по-добре: три начина да представите главния герой

последната за тази година статия

от Лес Едгъртън, гост в The Writer’s Digest

За автора: Лес Едгъртън е автор на петнадесет книги, включително две за писането: „Hooked“ и „Finding Your Voice“. Той също така пише разкази, статии, есета, романи и сценарии.
      
Един от най-големите демони в ръкописа е този, който се появява, когато авторът не представя правилно протагониста в рамките на първата глава. Читателите искат да разберат бързо пола, възрастта и нивото му на усъвършенстване в света на историята и те искат да се свържат с героя на емоционално ниво. С други думи, интересът на читателя към протагониста трябва да бъде спечелен.

Ако харесваме един герой, тогава искаме да го видим, че се справя добре и искаме да го последваме и да инвестираме времето и интереса си като вземем неговата страна в усилията, които полага. Важното обаче е, че вече знаем нещо съществено за героя за да го харесаме. Номерът е да се избягва индивидуалното описание или експониране, вместо да се покаже героя в действие. 


1. Запазете физическото описание минимално

Физическото описание на героя – освен ако не е подчертано извън нормите – допринася сравнително малко, за да се привлече читателя. Действията на героя или подробностите като неговата заетост и интереси са много по-полезни. Читателят ще довърши перфектно описанието му по свой начин, ако просто кажем, че чичо Чарли е колекционер на пеперуди или, че е митничар. Постъпвайки така, ще запълним повече от 10 страници, запълнени с описание на косата и цвета на очите, височината, теглото и всякакви такива досадни подробности.

Моето писане съдържа много малко описание на който и да е от героите ми – то практически не съществува – тъй като от години питам читателите дали могат да опишат произволно избран от мен герой от моите истории и неизменно, те правят детайлно описание, без значение кой от героите съм избрал. Когато им казвам, че никога не съм описвал споменатия герой, те са изненадани и някои се кълнат, че съм, стигайки дори по-далеч и вадят историята, за да хвърлят бърз поглед дали съм включил описание. Така и не го намират.

Въпросът е, че физическото описание на героите е надценено и най-слабият начин да се даде на читателя ментална картина на героя Ви. Физическото описание е от значение само ако то всъщност означава нещо за историята. Например, герой със споменат недъг – недъг, който е съществен за него – тича в маратона на Бостън и го печели.

2. Обрисуване в процеса на действие

Един от най-добре продаваните британски писатели Ник Хорнби започва романа си „Как да бъдем добри“ като прекарва протагониста си през инцидент, който се развива в действието и е съвсем нетипичен за нейното поведение и самоличност.

 „Аз съм на паркинга на „Лийдс“, когато казвам на съпруга си, че не искам да бъда омъжена за него повече. Дейвид дори не е на паркинга с мен. Той е у дома, грижи се за децата и аз му се обадих,за да му напомня, че трябва да напише бележка за класната на Моли. Останалото... просто се изплъзва от устата ми. Това е грешка, очевидно. Защото аз се изненадвам сама от себе си, че съм такъв човек, който може да каже на съпруга си, че не иска да бъде омъжена за него повече. Наистина си мислех, че не съм такъв човек, който си стои на паркинга и казва такива неща по телефона. Мога да опиша себе си като човек, който не забравя имена, например, защото съм запомняла имена хиляди пъти, а съм ги забравяла само един или два. Но за повечето хора разговорът за края на брака се случва само веднъж, ако изобщо се случи. Ако изберете да проведете Вашия по телефона, на паркинга „Лийдс“, то не можете да претендирате, че това не е типично за Вас, по същия начин, по който Лий Харви Осуалд не може да претендира, че да застреля президента съвсем не е типично за него. Понякога трябва да бъдем осъдени от самите себе си.“

Леле! Не Ви ли се иска Вие да бяхте написали това? На мен със сигурност ми се иска!

Докато минаваме през кризата на проблема, ние научаваме много за протагониста Кейти Кар. Първо, тя се изненадва и дори изумява от собственото си поведение, което тя вижда като диаметрално противоположно на това какъв човек е тя. Тя просто не е такъв човек (поне в нейната глава), че да изговори желанието си за развод със съпруга си по телефона. Загатването отвъд думите е, че тя е искрено стъписана от това, че дори е обмисляла развод, а какво останало, да го обяви по телефона. Читателите подозират, че те попадат на ненадежден разказвач, а ненадеждните разказвачи почти винаги носят в себе си обещанието поне за забавление (за читателите) в историята. Вълнуващо е да се опитаме да си представим истината за героя от уликите, които авторът подсигурява.

Или може би ще се окаже, че това е истинският й характер и е било необходимо разтърсващо събитие (крахът на брака й), за да го извади на повърхността. В което и да е събитие, тези начални редове обещават интригуващо четиво и това се постига с представянето на героинята в действие. Тя казва, че е жена на изненадите, че води стандартен начин на живот и вероятно дори е скучна – но после тя извършва нещо нетипично (за нея). Кой не би искал да продължи да чете, за да разбере защо тя е действала по този начин? Малко са тези, които биха устояли, а тази история накрая се оказва един от бестселърите на New York Times.


3. Налагане на индивидуалност и дълбочина

Много различен пример за установяване характера на протагониста отначало откриваме в „Изгубената нощ“ на Майкъл Конъли.

 Няма край за нещата в сърцето“ – някой ми беше казал това някога.
Каза ми, че идва от стихотворение, в което вярва. Тя го разбираше, че това означава, че ако вземете нещо присърце, наистина приемете вътре в себе си тези червени кадифени дипли, то винаги ще бъде там за Вас. Без значение какво се случва, то ще бъде там, чакайки. Тя каза, че това може да бъде човек, място мечта. Мисия. Нещо свято. Тя ми каза, че всичко това е в тези тайни дипли. Винаги. Всичко то е част от същото и винаги ще бъде там, живеейки със същия ритъм, с който и сърцето Ви.
Аз съм петдесет и двегодишна и вярвам в това. През нощта, когато се опитвам да спя, но не мога, аз го знам. Това е времето, когато разбирам, че всичките ми пътища са свързани и виждам хора, които съм обичала и мразела, на които съм помагала и които съм наранявала. Виждам протегнати към мен ръце. Чувам ритъма и виждам и разбирам какво трябва да направя. Знам, че това е моята мисия и знам, че няма начин да направя нещо друго или да се върна назад. И то се случва в моментите, в който знам, че няма край за нещата в сърцето.“

Какво прави това начало различно? Е, то е от автор с утвърдено име, със значителна публика. Книгите на Майкъл Конъли са били в списъка на бестселърите поне 19 пъти. Това означава, че той може да напише каквото и да е начало, което му хрумне и то ще бъде публикувано. Това обаче също така означава, че в ръцете на писател без вече осигурена публика, началото с част от философията на протагониста може да свърши работа, ако е направено както трябва, защото иначе може да се окаже сантиментално или да се погледне на него със снизхождение.

Има обаче друг фактор, който върши работа тук. Конъли пише детективски романи и неговият протагонист Йеронимус Бош е герой, който той използва много. Всъщност, деветнадесет пъти. Една от причините поредицата с този герой да стане популярна е индивидуалността, която кара читателя да го почувства скъп и интересен. Една от чудатостите на Бош е, че той е дълбоко философски човек. Той не е просто човек, който тича наоколо, разгадавайки криминални случаи. Той избира престъпленията, които да разследва – само тези, които предизвикват философския му интерес, обикновено аспект на нещо, което възприема като част от себе си. Разрешаването на криминални случаи за Бош е начин да се справи със собствените си психологически проблеми. Което е причината романите на Конъли да се издигат над жанровете и да бъдат толкова популярни. Те се отнасят до вътрешния психологически живот точно толкова, колкото и до разрешаването на криминални случаи.

Можем да видим още в началото, че Бош е детектив с дълбока душевност и вглъбен и разсъдлив човек. Това е, което авторът е избрал да разкрие за своя герой. Това е герой, който си заслужава да бъде опознат по-добре – герой с дълбочина.

Можем да разберем още в началото, че предстоят проблеми. Разказвачът вече ни е казал, че героят ще бъде въвлечен в тъмна битка, битка колкото със самия себе си, толкова и с неговия излязъл на сцената противник.


И така, ние продължаваме да четем. Както и за да продължат и Вашите читатели, трябва да изработите такова изкусително начало.