Когато мечтите оживяват

Весислава /текстописец, сценарист и режисьор/

За един пишещ човек няма нищо по-важно от обратната връзка с читателя. Дори и когато книгата все още не е факт. По една или друга причина, моята книга за деца „Приключенията на Щур и Враби” - таласъмче и пиленцето-момиче със стоманени нокти, но добро сърце, - все търпеше отлагане. До скоро. До скоро, когато ми хрумна идеята, че може да бъде превърната в пиеса. Същевременно Илияна Делева – съпреживяла историята на книгата ми от самото ѝ написване, - ме запозна с възможността да гастролираме в различни училища. Съвсем логично бе да започнем репетиции за пиесата заедно с Поликсения Ангелова – друг човек, който заживя с историите на героите по същото време. На първия прочит на писата дъщерята на Илияна – Десислава Латковска, - се присъедини към нас и спонтанно реших, че тя може да играе ролята на мъдрата совичка Аз-зная-всичко. Тя прие с готовност, предвид таланта ѝ на актриса, който развива непрекъснато. За по-малко от месец бяхме ошлайфали текста и се озовахме пред специалната публика от децата-възпитаници на Трето помощно училище „Едуард Сеген”. Публика, която не просто наблюдаваше безучастно приключенията на героите, а участваше с коментари. Едно от децата – Сашко, - ни изненада и спонтанно ни каза стихотворение, за което бе възнаграден с аплодисменти. Накрая, всички ние – актьори и публика, - танцувахме и се веселихме заедно, обещавайки си до нови срещи. Ние всички БЛАГОДАРИМ!

Поликсения/в ролята на Щур/

 Тази премиера ме върна не само в училищните години, но като че ли и в реалния живот. Не бях стъпвала в училище от наистина доста време, а животът ми върна именно публиката, именно децата, които, както каза Весислава, реагираха на играта ни дори насърчаващо – не само с коментари, но и със смях и отговори на задавани въпроси. А да видиш как публиката и особено тази, реагира със смях е сигурен индикатор, че е гледала с отворено сърце. Отворените сърца, от своя страна, спонтанно се съединяват с нашите. Да – тези деца станаха част от нашата игра. Убедена съм, че след време някои от тях ще отидат и по-далеч – ще поискат те самите да бъдат част от някой спектакъл, което ще е най-красивото, а децата, които имат други таланти, ще пазят в малките си душички този спомен дълго. Екипността в това начинание, от своя страна, е другият важен фактор. Тук имахме шанса да се познаваме, но смело мога да кажа, че пиесата отвори още нещо между нас. Автор, сценарист и режисьор, Весислава Савова не просто ни ръководи в играта на репетиции и сцена. Тя умее и съсвем вярно да поставя мост не само между професионалното и човешкото, но и между нас като личности. Умелото изваждане на  талант съединява с правилната насока за работа. С нея е лесно героят да заживее в  теб и ти в него. Непрекъснатото ѝ поощряване и верни корекции са жизнено важни за успеха на един герой,  за успеха на една пиеса. Ила (Илияна Делева) направи повече отколкото предполагах за своята Враби, но същевременно с това и за моя Щур, за совичката и така, за пиесата. Нейното съпричастие ми помага много. Аз-знай-всичко (совичката, изпълнена от дъщерята на Ила – Десислава Латковска), пък, ме респектира и събуди моето възхищение с желанието си за професионална игра и дисциплинираността си.  С нея все още не се познаваме дотам, но и това ще стане предполагам. Приятелското гостоприемството на директора на училището и учителите ни даде идеи за нови съвместни проекти и други контакти. Ето така стигнахме до тук, но обещавам – няма да спрем!

Илияна (пиленцето-момиче със стоманени нокти, но добро сърце – Враби)

За първи път гостувах на децата от Трето помощно училище „Едуард Сеген” по молба на един от учителите там – Коста Костов през ноември миналата година. Тогава направихме театрална работилница, в която разказахме добре познатата приказка „Дядо вади ряпа”. Децата участваха активно, намирайки подходящия реквизит, изпълняваха действията на героите и дори опитваха да се включват с кратки познати реплики. Тогава им обещах, че ще се върна при тях с нова приказка и нови преживявания.

Много съм щастлива, че Весислава прие идеята ми да играем там сценка по текста и Приключенията на Щур и Враби. Трябваше да намерим още актьори, да драматизираме подходяща част от приказните истории, да съберем и сътворим костюми и реквизит. Първа се отзова Поли с предложението си да играе Щур, естествено за мен оставаше да бъда Враби. (Е, какво, не ви ли приличам на едно накокошинено пиле, което зад агресивната си визия и железни нокти крие множество страхове?)

Започнахме. На първата репетиция с нас беше и Деси. Четем текста, обсъждаме къде какво е подходящо да направим, къде е мястото на музиката, засичаме време… Изведнъж Веси казва, че една сцена е твърде кратко, дори и за моите специални приятели. Решаваме да има още една сцена – тази с мъдрата совичка. Кой да я играе? Отговорът дойде от само себе си. Продължихме до днес.

Чудесно е, че децата ни приеха с радост, че ни поканиха отново да бъдем при тях и че разнообразихме трудните уроци с един по-различен урок за приятелството.

Деси (мъдрата совичка Аз-зная-всичко)

Веднага щом разбрах за книгата и за идеята да я превърнем в пиеса бях много развълнувана и на драго сърце се съгласих да участвам. След това започнахме с приготовленията за представлението и  с идеите къде да го играем. 

Отидохме в Трето помощно училище „Едуард Сеген”, за да разкажем Приключенията на Щур и Враби на дечицата. Радвам се, че успяхме да зарадваме по един магически приказен начин децата от това училище – накарахме ги да се смеят от сърце, да скачат и играят с нас. Също така там открихме и нови приятели.

За първи път бях в това училище, но и преди съм посещавала домове за деца. Винаги ще помня начина, по който са ни посрещали, сияещите им погледи и разтворените им за прегръдка ръце. Тези деца са толкова мили и добри, те заслужават да бъдат щастливи и обичани. Ние се стараем да им дадем поне малко радост и подкрепа, да им покажем, че в наше лице те могат да открият приятели.  С удоволствие ще отида отново при тези прекрасни деца.