Читател vs Писател

статията можете да видите и на страницата    

"За четенето и писането"

Преди няколко дни литературно-рекламната агенция "Лира.бг" публикуваха интересна информация за това що е то читател от Владимир Набоков. Не, нищо общо със скандалната "Лолита". След като последвате връзката, ще разберете, че тук той говори за това какво е добрият читател. 

Колко от нас препрочитат книга и колко често го правим? Заслужава ли си всяка книга, минала през ръцете ни, да бъде препрочетена? Разбира се, че от наша гледна точка - а как иначе? Дори и най-добрият разказвач, дори и най-признатият автор (тук двете определения се разминават малко) може да не ни импонират достатъчно добре. Това ли обаче е критерият за добра книга? Никой не може да надскочи себе си. Максимумът е - плюс единица, но това е привилегия за избралите да го направят. 

А сега да помислим какво прави един автор наистина добър. Наскоро в сайт за преподаване на английски, попаднах на следния урок. По всичко личи, че не само за изучаване на англисйки език. Ето и преводът ми на този материал:

"Как писателите пишат добре?

/преводен урок от сайта “Englishtown”/

Как писателите пишат добре? Те използват разнообразни техники, за да създадат собствен стил и визия. Нека да разгледаме някои от тях. Метафората, от гръцки - пренасочване, се използва, за да се създаде уникална перспектирва на позната тема посредством съпоставянето на привидно различни въпроси или концепции и така да се просветли разбирането ни за света. Ето и една известна метафора на Шекспир от „Както ви се харесва” - "светът е сцена". Но какво казва той? Това е обща тема у Шекспир - преходността и временността на живота, толкова набързо изживян, сякаш е пиеса на сцената. За да продължим с темата за Шекспир, той също така е бил майстор на хиперболата. Това означава "прекаляване или преувеличаване" и се използва, за да се създаде емфазис (наблягане, изтъкване). „Ще измие ли някога огромният океан на Нептун тази кръв от ръката ми?” Така казва Макбет след като убива Краля. Преувеличеният език тук подчертава неговата ужасна вина и чудовищността на престъплението му. Подсиленият тон на езика служи за да се добави драматично въздействие. 

Пример за такова можете да намерите и у Самюел Тейлър Колридж в най-известната му поема „Кублай Хан”, за която твърди, че му се е явила на сън.Има различни определения за символизъм, но единственото,  на което симпатизирам е онова, което разбулва мистерията,  заобикаляща реалността и мисля, че това важи и  за магическото стихотворение на Колридж. Тъй като то е било написано, съществуват много теории за това какво всъщност означава стихотворението. Мисля, че работата опира до креативния процес. Морето без слънце и дълбоките пещери символизират мисълта, докато идеалистичната представа за „плодородни земи”, „градини светли”, показват уважение към въображението на твореца. Обаче може да има опасност в разгръщането на подсъзнанието като се загатва за такава картина като „яростно място”, „тази бездна, с кипежа на безспирен смут.”

А за да може някой да улови и разбере тези техники не се ли предполага да бъде Читател. Читател, който се е връщал да препрочита цитираните произведения и провокира пропусналите ги да наваксат. 

Напоследък стана много модерно писатели и читатели да се надпреварват да пишат "ревюта" в блоговете си. От ревю до ревю обаче разликата е голяма. Едно е да нащракаш набързо няколко думи, подплатени с патос или обратното - с абсолютна апатия, съвсем друго - да осмислиш изразните средства, използвани от автора, влиянието им върху читателя и дали само те са причината да препрочетем някои творби. Разбира се, че перфектното познаване и прилагане на изразни средства не са достатъчни. Трябва и добра история. История, чиито детайли може и да пропуснем на първи прочит. Затова и препрочитаме. Е, ако при повторния прочит не уловим нещо, което сме пропуснали при първоначалния ентусиазъм, то тогава е по-добре да потърсим причината в себе си и едва тогава да заклеймим автора. 

Връзката между читателя и писателя остава неразрушима. Освен в случаите, когато този, който чете, само парадира, целейки да кокетира или да се хареса някому.