неделя, 10 май 2015 г.

8 урока по твoрческо писане

(със съкращения)
от Крис Робли, Bookbaby”

част от 


Крис Робли е написал 610 поста за този блог (към февруари, 2015 г. – б.пр.). Той е награждаван поет, автор на текстове за песни, изпълнител и музикален продуцент, който сега живее в Портланд, Мейн, след повече от десет години в Портланд, Орегон. Неговата музика е награждавана с престижни награди. Поезията на Робли е публикувана в много алманаси и списания.

Повечето учители, магистри по изящни изкуства, които познавам, говорят за политика по такъв начин, че това звучи като епизод на “House of Cards” (може би, освен убийството). Критикуващи студенти, приятели учители, програми, включително такива за творческо писане, като цяло, твърдят, че това трябва да бъде направено много внимателно, като в прецизен танц.

Е, един бивш учител, сега освободен от такива мисли, написа статия, наречена „Нещата за писателските програми, които вече не се преподават никъде.“

В тази статия за “The Stranger”, Райън Будинот казва:

Наскоро напуснах учителския пост по програма за творческо писане, магистърска степен. Имах шепа студенти, чиито творби промениха живота ми. По-голяма част от тези студенти бяха трудолюбиви и мислещи хора, отдадени на подобряването на тяхното творчество, въпреки че нямаха нищо интересно за изразяване или пък интересен начин да го изразят. Надеждата ми за тях е, че ще станат по-добри читатели. В същото време, имаше студенти, чиито творби бяха толкова ужасни, че буквално ме приспиваха. Ето нещата, които научих от тези преживявания:

Някои от тези уроци може и да ви накарат да се смеете, да ви отегчат или дори да ви разтревожат. Изпробвайте ги все пак.

1. “Писателите се раждат с талант

Райън казва: „Някои хора са по-талантливи от други. Това не означава, че някои по-малко талантливи не могат да си размърдат задника и да напишат нещо страхотно или че писателят, роден със страхотен талант, не може да го пропилее. Просто е – писателите не се раждат еднакви.“

2. “Ако не сте решили да се земете с писане сериозно, докато сте били тийнейджър, вероятно няма да успеете

Въпреки че самият Райън признава, че има забележителни изключения (Мураками), той казва: „Да бъдеш писател означава да имаш специални отношения с езика за цял живот. Трябва да сте луди по книгите като вид създаване на архитектура, нужна ви, за да пишете.“

Единственият проблем, който е в противоречие с тов твърдение е, че ние ВСИЧКИ имаме тези отношения с езика за цял живот, независимо дали пишем творчески или не. Ние общуваме, клюкарстваме, спорим, убеждаваме, слушаме, мечтаем, говорим (и често мислим) с думи – по цял ден, ден след ден, откакто сме били на една или две години.

Ако сте измислили разказ или стихотворение, които не ви дават мира, струва си да се пише, дори ако никога не сте писали художествена литература преди това, дори ако сте на 95. Може и да не бъде абсолютен шедьовър от литературна гледна точка, но и повечето книги от списъка на бестселъри на “New York Times” не са. (А ако сте невероятни късметлии, може и да се окаже шедьовър).

3. “Ако се оплаквате, че нямате време за писане, направете услуга и на двама ни и напуснете

Напуснете ... програмата за творческо писане. Но може би по-общата интерпретация би могла да бъде ... да спрете да претендирате с това, че сте писател.

По този въпрос Райън казва:
„Моят опит ми казва това: Студентите, които задават много въпроси за разпределяне на времето, напиращите крайни срокове и хленчат за това колко сложен е животът им, трябва да се откажат и да правят нещо друго. Техните оплаквания са обида за писателите, които са успели да напишат страхотни творби при много по-трудни условия от тези през 21-ви век. И в този ред на мисли, студентите, които питат дали са „истински писатели“, задават този въпрос като доказателство, че не са.

Ха-ха. Това ми хареса. ОК, спрете да питате дали сте истински писател... СЕГА! Също така, спрете да говорите за това обсебване от времето и просто седнете и го направете.

4. “Ако не сте сериозен читател, не очаквайте някой да прочете това, което пишете

Налага се да признаем, че има смисъл в това. Райън казва: „Без изключение, моите най-добри студенти бяха онези, които четяха най-трудните книги, които им давах и питаха за още... Обратното, имах студенти, които питаха дали могат да четат по-кратки книги или – без никаква следа от смущение – казваха, че не си падат много по „класиката“, като че ли класиката е някакъв индивидуален, естетически жанр. Студентите, които претендираха, че се наслаждават на „всякакъв вид“ книги, бяха неизменно онези с по-ограничен вкус.“

5. “На никого не му пука за проблемите ви, ако сте скапан писател

Райън казва: „В по-голямата си част, студентите, които избират да пишат мемоари, са нарцисисти, използващи жанра като терапия.“

Оп-пааа! Урок: разказът трябва да бъде ПОВЕЧЕ от история. Той трябва да бъде разказан добре.“

6. “Нямате нужда от помощта ми, за да ви публикуват

Хей, ето ви добър аргумент за моделите на самоиздаването или хибридно издаване:

В днешната среда на Kindle, електронни книги, самоиздаване, намирам въпроса за работа с агенти и издатели за все по-старомоден. Всеки, който има претенции за наличието на полезна информация по въпросите, касаещи издателската индутиря, се опитва да те използва, защото никой не знае, по дяволите, какво става. Съветът ми към писателите е да отхвърлят старите модели и да се заемат със създаването на техни собствени, както и да редактират творбите помежду си.

7. “Не е важно това, че хората ще ви помислят за умни

Включвате ли в творбите си неща, които изглеждат умни или рисковани от естетическа гледна точка? Райън казва: „Писането, което е мотивирано от желанието да доставите удоволствие на читателя, наистина е най-доброто... Ако избутате егото си настрани и се съсредоточите върху това да осигурите на някого добро преживяване, това е разумно писане.“

8. “Важно е да се скриете някъде

Не съм сигурен дали този съвет не е в противоречие с първата точка, касаеща таланта (вероятно не, тъй като талантът и сериозната работа често вървят ръка за ръка), но Райън говори за собственото си литературно чиракуване:

 „Прекарах седем години в писане на творби, които никой никога не е прочел – два романа и сборник разкази, от общо 1500 страници чернова. Тези непрочетени страници са моята най-важна творба, защото те съдържат това, което бях научил от семинарите, на които присъствах и от книгите, които прочетох, изречение по изречение.“



И накрая, предупреждение за неизменното удовлетворение (и разсейване) от социалните медии. Райън казва, че това е „врагът на писането, което отнема години, за да бъде завършено. Ето защо, съветвам всеки, който е сериозен по отношение на писането, да го пази в тайна, поне една-две години.“