събота, 12 ноември 2016 г.

За смисъла на това, което правим

Обичам да пиша, въпреки че напоследък все по-трудно намирам точните думи. Разбира се, има и прекрасни изключения като това с книгата ми за деца "Приключенията на Щур и Враби", която беше посветена, както и печалбата (колкото и минимална да е) от нея, на дечица със специални нужди. Втора част е готова и с нея ще постъпя по същия начин. Писането ми имаше смисъл и за сборника "Детство", в който 34 автора разказахме 35 истории от детството ни, за да подпомогнем дечицата с диабет.

Същото се отнася и до другото ми любимо занимание - тичането. След като участвах в няколко благотворителни бягания до сега, точно днес ще го направя с кауза "Променяме диабета". Самият диабет, едва ли ще бъде променен, но поне отношението на хората към него, вярвам, ще бъде. Аз имах съученичка, диагностицирана с диабет, и никой не си беше направил труда да ни обясни какво се случва до рождения ѝ ден, когато нейните родители, медици, поднасяйки ни тортата, различна от тези, с които бяхме свикнали, ни разказаха. Тогава си обещах, че никога повече няма да говоря за тези хора като за болни или неравноправни на всички останали. Ето, че годината, в която мога и да направя нещо за тях, дойде. 

Изписах всичко това, защото ми се иска да бъдем малко по-съпричастни към всички живи същества, имащи проблеми, с които им е трудно да се справят, защото всеки проблем е решим, когато има обединяване на силите и всички помагаме с каквото можем. Винаги ще има по-талантливи писатели от мен, по-атлетични любители бегачи, по-всеотдайни благотворители (харесва ми тази дума, въпреки че знам коя е по-използваната). Но не АЗ-ът, а НИЕ-то ще спаси света. Тогава можем да говорим за красота, съвършенство и какви ли не други примамливи, но абстрактни понятия.