сряда, 21 септември 2011 г.

Представяне на "Родници" от Ина Крейн (отзвук)


С какво вечерта на 20.09.2011 г. е толкова специална? Преди всичко, скъпа приятелка празнува много важен рожден ден. Но не е само това. Същата представя третия си сборник разкази. И още – само ден след моя рожден ден, празнувам своя редакторски дебют. Книгата е „Родници”, а авторът – Ина Крейн (литературният псевдоним, с който всички познаваме Илияна Каракочева).  Мястото на срещата ни е читалище „Николай Хайтов” с любезното съдействие на госпожа Георгиева.                           
Освен като редактор, аз бях удостоена и с голямата чест да бъда съводеща на представянето, заедно с Петър Апостолов. Открихме вечерта с откъс от едноименния разказ „Родници”. Неминуемо, гласовете и на двама ни потреперваха, тъй като думите на Ина Крейн не са самоцелно събирани от тук или там. Те носят своя заряд, с който докосват читателя и слушателя.
След това, самата авторка прочете част от нейния предговор към сборника, за да ни запознае с това кои са те, родниците. За да им благодари за „силата, обичта и уроците,” с които са я надарили. След това вълнуващо въвеждане, тя приветства всички гости с „добре дошли”. Те вече бяха отворили сърцата си за героите на Ина.
Петър Апостолов и аз се опитахме накратко да направим творческата биография на Ина Крейн в ретроспекция. Едва ли е нужно да повтарям всички награди, които тя е получила в периода 1994 – годината на първата й книга, - 2011 г. Грамотите от тях можеха да бъдат видени от всички присъстващи, а за вас – нашите приятели, които не можахте да бъдете с нас, - успяхме да ги снимаме. Тук няма да пренебрегна и нейните публикации в престижни издания на периодичния печат у нас и в чужбина, както и в културни предавания в национални и регионални телевизии.
Последваха моите думи – думите на редактора. Постарах се да отговоря на въпроса защо приех да бъда редактор на разказите на Ина Крейн. Признавам си, че ми беше трудно. Та това са предимно наградени на престижни конкурси разкази. И все пак, и най-финият диамант се нуждае от лека шлифовка, за да разкрие съвършенството си. Нашата работа беше работа в екип. Екип, който работи като едно цяло, без да търси надмощие, а само синхрон и по-добри резултати. Открехнах съвсем леко завесата и издадох нашата малка тайна. Ние подготвяме две нови книги – един извънредно различен, съвременен роман и сборник от три мистични новели. За всяка от тях, едната от нас е автор, а другата – редактор.
От 2009 г. Ина Крейн е член на УС на СНБП. Затова, дадохме думата на Виолета Пенушлиева – член на ръководството на Съюза, - за да представи сборника като проблематика. Тя поднесе топли приветствия и от името на господин Кадиев – председател на СНБП. В края на представянето, млад човек от публиката сподели, че ако някога напише стихотворение, би искал точно госпожа Пенушлиева да го прочете. Мисля, че това е достатъчно, за да добиете представа за начина, по който тя направи това представяне.
Отново Апостолов и аз прочетохме откъс от разказа „Грешница”, който освен че е удостоен с втора награда в Националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя” – 2011 г., раздел „Проза”, - е определен от авторката като „топъл, човешки, надскочил национално и конкретно-историческото”.
Ина Крейн взе думата, за да ни поговори за спецификата и разнообразието на нейните герои – въздействащи и много, много близки на сърцата. Целта – да изпрати универсални и общочовешки послания. Тя благодари на автора на предговора – Георги Балабанов и на редактора си (т.е. – на мен), като ни нарече „творци с памет за родниците, умеещи да четат творбите със сърцето и така да станат част от художественото пространство на текстовете. „
Тъй като Георги Балабанов – член на УС на СНБП, - беше ангажиран служебно и липсваше между нас, Петър Апостолов прочете част от неговия предговор. Предговор, който е израз на възхищението на автора му както от неповторимостта на героите в сборника, така и от дарованието на писателката.
Дойде време за мнения и въпроси от публиката. Анахид Чальовска, Светлана Йонкова и  Ина Иванова - всяка по свой неповторим начин, - изрази позитивното си отношение към разказите и таланта на авторката. Благодарим ви за подкрепата!
Ина Крейн завърши с едно обобщение кои са нейните родници. Всички прототипи на героите в разказите. Нейните роднини – сестра, дъщеря и съпруг. Всички ние, които обичаме и ценим творчеството й.
Разбира се, вечерта на голямото семейство, което образувахме, завърши с „нещо сладко” – сладък бонбон, сладка глътка шампанско и най-вече, сладка раздумка с авторката и редактора.
Една красива вечер, която ще помним дълго.
Весислава Савова


Очаквайте през следващите дни снимки в албумите ни от Facebook.