Кладница - Боснек

 Увлечена по обиколката на Витоша, кога състезателно, кога не съвсем, минавайки маршрута на части, не бях забелязала важни места по него в южната част на красивата ни, „домашна“, планина, а за други тайно се надявах да посетя. Ето, че днес, 09.03.2025 г., денят, в който покойният ми баща можеше да празнува своя 81 рожден ден, мечтите ми са с една по-малко, а постигнатите цели с една повече.

В 10 часа Тео, Янислава, съпругът ѝ Иво, синовете им Никола и Йоан и аз бяхме в маршрутката за Кладница. Слязохме на предпоследната спирка и тръгнахме по бяло-синята маркировка, която ни отведе до извора Живата вода и едноименната пещера над него. Карстовият извор на височина 1070 м. е захранен от пукнатинни води и един от притоците, даващи началото на река Добри дол. Другият е Шамако. Данни за извора има още от 17 в., благодарение на пътешественика Евлия Челеби, нарекъл го „Чешма на щастието“. Мястото е облагородено през 1952 г., когато е поставена змейската глава, дело на Негри Будинов – каменоделец, а поръчалият го е хлебарят Витан Стоянов, замесвал хляба с вода от извора. Според легендите, водата тече само пред добри хора – факт, вижте как течеше за нас (намигване). Малко по-нагоре са двата чучура на същинския извор, до който има и икони. Над тях е едноименната пещера. От надписа пред нея разбираме, че това е мястото, на което св. Иван Рилски е потърсил уединение за първи път. Входът е бил укрепен през 1928 г.

Направили си снимки и „презаредили батериите“, слязохме към Чуйпетлово и то по никому неизвестни пътеки. Бързахме за маршрутката към Перник, която оказа се не изпълнява курса в 15:10 ч. или поне не и през този сезон – една подранила пролет, омаяла ни със своята все още скрита красота. Е, има обаче едно обичано от много хора място – кафе-аперитив (с ударение върху втората дума) „Дани“. Метъл музика. Без телефони, да не говорим за интернет. Отпускане, пийване, хапване, добродушният собственик. Всичко това ни даде много енергия и сили да продължим още 8 км. по шосето за Боснек – не особено обичания от „витошари“ асфалт сега, в обратна посока, дори накара някои от нас да потичаме. В 18:30 вече бяхме в маршрутката за Перник. От там – такава за София и макар позакъснели и с лека умора, се прибрахме доволни от новото ни приключение.