Бусон – поетът на красотата

снимка - Есенен пейзаж от Бусон
около 1780 г. 
източник - The Met (Metropoliten Museum of Art)

1603 – 1868 година. Периодът Едо. Япония е под управлението на шогуната Токугава и 300 даймьо - едри землевладелци с подчинени други васали – благородници и разполага не само със земите, но и с живота на подчинените си. Според шогуната, трябвало да живеят в изолациониска (на ненамеса във военните дела на други държави, което означава и липса на войни) обстановка. Този период се характеризира и с бариера на външната търговия и културен обмен, следствие от което е така наречената „автаркия“, тоест с минимален външен товарооборот. Накрая, но не на последно място, това е периодът на подем в изкуствата и културата.

Един от видните представители на този период е Танигучи, роден през 1716 г. и починал на 17.01.1784 г. Общоизвестно е, че е син на прислужница -емигрантката Джен от Йоса, провинция Танго – и нейния господар. Осиротелият рано Танигучи е отгледан в храма Сеяку-джи в Йосано. След години признателният ученик се завръща и дарява на този храм изрисуван от него сгъваем параван.

Около 1736 г. Танигучи се мести в столицата Едо. Там е обучаван от Хаяно Хаджин – един от последователите на Башо – в изкуството на поезията в Полунощния павильон „Яхантей“.

Въпреки че го наричат „кабинетен поет“, след смъртта на учителя си, Танигучи се мести в провинция Шимоса и пътува през най-отдалечените североизточни провинции на Япония, следвайки стъпките на идола си Башо, написал „По пътеките на Севера“ през 1689 г. – невероятен пътепис, преведен от Братислав Иванов и на български и издаден от „Изток-Запад“. В записките си от това „огледално“ на своя учител пътуване, авторът за първи път се подписва с името Бусон. Те са публикувани през 1744 г. Колкото до нереалните картини, съдържащи се в неговите хайку, нека не забравяме, че той е майстор и на ренку - поезия, в която картините се сменят толкова бързо, че без въображение, никой не би могъл да бъде част от авторите.

Пътуванията на Бусон не свършват до тук. Едва пре 1758 г. той се установява в Киото. Приблизително по това време започва да пише под името Йоса – родното място на майка му. През периода 1754 – 1757 г. той създава и колекцията си от картини в стил хайга, позната под името „Buson yokai emaki.

През 1761 г. Бусон се жени и има дъщеря, Куно. Шест години по-късно, обаче, той заминава за провинция Сануко по работа. При завръщането си в Киото започва да преподава поезия в Шибуя, където, в памет на учителя си Хаджин, приема за свое хайго (хайку псевдоним) Яахантей II.

Бусон умира, не както се е смятало първоначално от диария, а от инфаркт на миокарда.

Източници:
Britannica
Stephen Saddiss, The Art of Haiku
R. Blyth Haiku: Spring 
Йоса Бусон, "100 хайку" - съставител и преводач Братислав Иванов, изд. "Изток-Запад", 2016 г.