Белоградчишки скали и пещера Магурата

 Публикацията като текст и снимки е в две части.

(1) Белоградчишките скали 

Не ги бях посещавала откакто бях в гимназията. Тогава интересите ми бяха в съвсем друга посока и реших, че е време да повторя това приключение. Ето няколко интересни факта за скалите, които научаваме от „Българска история“

Били са дъно на море преди 230 милиона години и тези причудливи форми се дължат на нагъването на варовиците под силата на природните стихии след оттеглянето на водата.

Корозията на желязото в скалите е причина за червеникавия им цвят.

Достигащите височина до 200 м. скали не се ограничават само с крепостта „Калето“, а се простират от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток, което е площ от сто квадратни метра. За отвесните скали при Боров камък пък се носи легенда, че са мястото, от което душите поемат към отвъдното.

Белоградчишката крепост, чиито основи са поставени още от траките, е била построена през III век от римляните като естествена защита, а се използвала за първи път като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир.

Овчари спасяват разпродаването на камъните от крепостта през 1890 г. – глупост, измислена от тогавашната управа с аргумент, че гарнизонът в нея вече не се поддържа.

Освен скалите, тук могат да се посетят много пещери, а също така да се видят естествени борове-бонсаи, превърнати в такива заради недостатъчните влага и хранителни вещества. Така си живеят вече 2, а някои дори 3 века.

Въпреки че през 2007 г. не успяват да се наредят сред новите седем чудеса на света, Белоградчишките скали са сред първите 77 природни обекта (от общо 261 участвали).

 

(2) Пещера Магурата (до 1972 г. – Рибаишката пещера)

Една от най-старите – на около 15 милиона години – със запазена и до днес река под нея и една от 12 облагородени пещери у нас. Обект №14 от „Стоте национални туристически обекта“ и обявена за природна забележителност през 1960 г. Нейните зали и галерии достигат дължина от 2500 метра като се очаква да бъдат открити още. Първата зала е Триумфална – онази, запазила останки от оръдия на труда. Нарича се така, защото тук мъжете триумфирали пред жените си, донасяйки плячката от лова си. Най-топлата зала пък е тази с рисунките, за чието значение все още не е постигнато единодушно съгласие. Иска ми се наистина да изобразяват създаването на човека, но нека учените кажат своята дума. Също така, оставен е и слънчев календар от 366 дни и (поне) пет годишни празника. Най-новите предоложения, че буквите (освен онези на вандалите, побързали да се разпишат) сред рисунките са на цели 38 хиляди години и те са основа за нашата кирилица. Не по-малко интересни са и скалните образувания, сред които се откроява вторият най-голям сталактон, след този в Съевата дупка, с височина 20 и диаметър 4 м. Дадено му е името „Падналият бор“. На него е кръстена и тази зала – най-ниската, 50 м. под входа. В последните зали са известните сталагмити с общото наименование „Багдад“ (познати и като „Османският град“).

В едно от разклоненията на пещерата се произвежда пенливо вино по технология, близка до тази на Шампания, Франция.

Изходът на пещерата се нарича Вратача и отвежда до красивото Рабишко езеро.

Новост е израждащият се в момента и очакван да заработи до месец интерактивен център, където посетителите ще могат да видят в 3D формат споменатите рисунки, достъпът до които понастоящем е забранен.                        

(по данни от „информация на парче“ от различни книги)