Мистичен изгрев. Щура разходка с двете ми кучета-лудетини и игра на криеница с котка Белла (някой ден ще ви запозная с правилата на тази игра). Намерена четирилистна детелина (или люцерна – все едно, еднакво рядко срещани са). Част от причините да измина общо за деня 41.210 км. само седмица след приблизително толкова в Лозенската планина. 31.260 от тези километри са планински с 688 м. положителна денивелация. Този път, обаче, тръгнах от Западен парк (парка, не – квартала), през „Красна поляна“, „Овча купел“, „Павлово“, по ул. „Пушкин“ до Бояна и оттам по пътеката на обиколката на Витоша, но не само до Владая, а до Кладница (магазин "Петте кьошета"). Емоциите и усилията преливаха от възторг, през леко напрежение да преодолея „удрянето на стената“, колебание, но водеща беше благодарността, че се движа и всяка крачка беше от значение. Срещнах толерантни прекрасни колоездачи, забързани, но усмихнати бегачи и едва към края на маршрута – туристи като мен. Всеки от нас беше от значение за другите. Това е магията на планината. Допълних оставащите километри с още една разходка с лудетините – и двете не съм ги засичала с никакви устройства, защото те и игрите с котката са част от ежедневието ми, които ме зареждат с толкова енергия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар